Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
— Сафон? — повика Бостар.
Не получи отговор.
Бостар опита отново, този път по-силно.
Пак нищо.
Бостар понечи да си тръгне. Сафон сигурно беше при хората си.
— Кой е? — раздразнено попита глас отвътре.
— Естествено, че не е при хората си — промърмори Бостар и развърза връвта. — Сафон! Аз съм.
Повдигна широкото платнище. Светлината нахлу вътре и Бостар вдигна ръка да си запуши носа. Вонята на застояла пот и разлято вино беше нетърпима. Той влезе и започна да си проправя път през захвърлени дрехи и екипировка. Всичко тънеше в мръсотия. Щитът, копието и мечът на Сафон бяха единствените почистени неща. Бяха подпрени на дървена стойка отстрани. Бостар спря пред леглото на Сафон — бъркотия от одеяла и животински кожи. Брат му го изгледа с мътен поглед.
— Добро утро — каза Бостар, като се опитваше да не обръща внимание на миризмата. „Дори не се е измил“, помисли си с отвращение.
— На какво дължа това удоволствие? — ехидно попита Сафон.
— Извикани сме на среща с Ханибал.
Устните на Сафон се превърнаха в тънка линия.
— Генералът ти го е казал на закуска, нали?
Бостар въздъхна.
— Независимо какво си мислиш, не спасих живота на Ханибал, за да си спечеля благоволението му или да те накарам да ми завиждаш. Знаеш, че не съм такъв. — Изпита задоволство, когато Сафон извърна очи. Зачака, но не получи друг отговор и затова продължи. — Татко ме прати. След по-малко от половин час трябва да сме там.
Сафон най-сетне седна в леглото и се намръщи.
— Богове, главата ме цепи. И имам чувството сякаш нещо е умряло в устата ми.
Бостар подритна амфората до леглото.
— С това ли прекали?
Сафон му се усмихна тъжно.
— Ни най-малко! Част от хората ми попаднаха на избата на някакъв винар при падането на града. Оттогава я държим под охрана. Трябваше да я видиш. Имаше вина от цялото Средиземноморие! — Изражението му стана алчно. — Жалко, че трите му дъщери вече не са живи. Определено се позабавлявахме с тях, повярвай ми.
На Бостар му идеше да го фрасне в лицето, но вместо това му подаде ръка.
— Ставай. Не бива да закъсняваме. Татко мисли, че Ханибал има задача за нас.
Сафон изгледа за момент протегнатата ръка, преди да я поеме. Като се олюляваше леко, той огледа хаоса в палатката.
— Май по-добре да започна да чистя бронята и шлема си. Не мога да се явя пред Ханибал с изцапана екипировка, нали?
— Не може ли ординарецът ти да го направи?
Сафон направи кисела физиономия.
— Не. Треската го повали.
Бостар се намръщи. Сафон не беше в състояние да се измие, да подготви униформата си и да се яви пред генерала за оставащото време. Част от него искаше да остави брат си да се оправя сам. „Заслужава го“, помисли си. Другата част смяташе, че враждата помежду им се е проточила твърде дълго. Бързо взе решение. Неговият ординарец вече би трябвало да е приключил с всичко. Щяха да му потрябват само няколко минути да се приготви.
— Иди и си пъхни главата в бъчва вода. Аз ще почистя бронята и шлема ти.
Сафон повдигна вежди.
— Много мило от твоя страна.
— Не си въобразявай, че ще го правя всеки ден — предупреди го Бостар и го бутна. — Размърдай се. Не бива да закъсняваме. Ханибал със сигурност е замислил нещо специално за нас.
Сафон тутакси се разбърза.
— Явно е — отвърна той и понечи да излезе от палатката, но спря.
Бостар, който вече се беше заел с нагръдника, го погледна.
— Какво?
— Благодаря — каза Сафон.
Бостар кимна.
— Няма за какво.
Атмосферата помежду им леко се разведри и за първи път от месеци двамата се усмихнаха един на друг.
Бостар и Сафон завариха баща си да ги чака недалеч от палатката на Ханибал. Малх погледна блестящите им доспехи и шлемове и кимна одобрително.
— За какво ни вика, татко? — попита Сафон.
— Да идем да видим — отвърна Малх и ги поведе към палатката, пред която стояха две дузини спретнато екипирани скутарии. — Генералът ни очаква.
Щом видя Малх, старшият на скутариите отдаде чест.
— Последвайте ме.
Докато ги въвеждаха вътре, Бостар намигна на Сафон и той му отвърна със същото. И двамата тръпнеха от вълнение. Въпреки че и по-рано се бяха срещали с Ханибал, това беше първият път, когато генералът ги канеше в щаба си.
Откриха го в основната част на палатката заедно с братята му Хаздрубал и Магон и с двама други старши офицери. Всички се бяха събрали около маса, върху която беше разстлана голяма карта. Скутарият застана мирно и обяви пристигането им.