Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Меир Финкел и Ран Баркал от университета на Тел Авив смятат, че този консерватизъм може да се отнесе до каменните инструменти, но не и до другите технологии и привички на човекоподобните. Ръчните брадви на ашелската култура примерно изглеждат по-фиксирани в културните прилики от другите инструменти. Това каменно сечиво с форма на капка и остри ръбове е използвано от Homo erectus за насичане на труповете на едри бозайници. Понякога такива брадви се намират до костите на коне или носорози. Двамата израелски учени пишат: „Ние твърдим, че ролята на ръчната брадва в ашелска адаптация е ключова и така навлиза твърдо в човешкото общество, вероятно чрез психологическото пристрастие към масово имитиране, което впоследствие се превръща в социална норма или традиция“.
Но тогава иновацията постепенно започва да се заражда. Преди около 160 000 години в Африка започват да се появяват нови комплекти сечива. Започват да се използват сложни техники като третиране на камъка с топлина. Преди 45 000 години в Близкия изток се наблюдава експлозия от новаторски инструменти, а скоростта на появата им се засилва в следващите хилядолетия, за да се стигне до бумеранги, лъкове и стрели. Но Човешката революция е мираж също като Индустриалната. В Европа има бум на нови технологии за изработване на каменни сечива преди около 45 000 години, но днес знаем, че това е само защото на континента се развива „растеж с догонване“, също както Южна Корея се индустриализира страшно бързо след Втората световна война. В случая с Европа тя настига Африка, където новите технологии се появяват много по-постепенно, но и много по-рано. Това е посочено за пръв път от двама антрополози, Сали Макбриърти и Алисън Брукс, през 2000 г. в унищожителна критика на теорията, че Човешката революция в Европа води до промяна в работата на мозъка: „Тази гледна точка към събитията произлиза от вкоренено евроцентрично пристрастие и отказ да се оценят дълбочината и обемът на археологическите данни от Африка“. Много от компонентите на Човешката революция се появяват десетки хиляди години по-рано в Африка, включително по-дребните каменни сечива и остриета, инструменти от кост и движението им на големи разстояния, вероятно чрез търговия.
Да, но защо Африка и защо тогава? Търсенето на произхода на този бавен изблик на иновация от Каменната ера ни отвежда в Южна Африка, по-точно в едни конкретни пещери. Пинакъл Пойнт се намира на югоизточния бряг на Южна Африка на място, където най-лошите условия по време на ледените епохи не са се проявили. Този бряг е останал доста богат на растителност дори и при разрастването и силното засушаване на пустинята Калахари. В онези дни морското равнище е било доста по-ниско, пещерите са били по-високо над водата, но достатъчно близо до брега, за да бъдат използвани като подслон от ранните хора, оставили след себе си останки от морска храна и сечива. По тази причина археологът Къртис Марийн решил да обърне по-специално внимание на пещерите преди няколко години. Открил свидетелства, че са били населявани от хора преди поне 160 000 години, което реално е преди не един, а два ледникови периода. Открива и доказателства за сложно човешко поведение, появило се много десетки хилядолетия по-рано от очакваното: разнообразна смесица от специализирани каменни сечива, използване на оцветени материали, на огън за втвърдяване на инструментите и така нататък. Такива неща се появяват другаде доста по-късно. Освен това археологът се натъква на множество свидетелства, че хората са ядели морски дарове.
Един от примерите е използването на „микролити“. Това са дребни люспи камък, отчупени от по-големи късове, а после оформени и втвърдени на огън, за да се превърнат във върхове на смъртоносни метателни оръжия. Марийн ги открил в пещерни отлагания отпреди 71 000 години в Пинакъл Пойнт. Той не може да изключи, че това са били върхове на стрели, което подсказва, че лъкът е бил използван много хиляди години преди приетото, или за върхове на атлатъл или приспособление за по-далечно изхвърляне на копие, което също се смята за по-късно изобретение. „Ранните модерни хора в Южна Африка са имали познанията да създадат и предадат с голяма точност тези сложни технологии“, заключава Марийн. Микролитите са дали възможност на хората да убиват животни от по-голямо разстояние с по-малък риск от наранявания, а и да елиминират врагове, преди те да се доближат достатъчно, че да хвърлят копията си с ръка. Сред враговете може да са били и неандерталците, когато технологията достигнала Европа. Но защо тези хора от Южна Африка са били толкова иновативни?
Ето какво смята Марийн, че се е случило в Пинакъл Пойнт. На други места в Африка снабдяването с храна винаги и навсякъде е било непредсказуемо или оскъдно. Дърветата, даващи плодове или ядки, или мигриращите след дъждовете стада можели да осигурят внезапно изобилие, но за кратко. От друга страна, нещата, които все се намирали като ядивни корени и дребни антилопи, не се срещали често. Затова ловците събирачи са били в постоянно движение, били са, общо взето, самотни номади на малки и отдалечени една от друга групи. При такива условия колективният мозък е малък – няма особено място за специализация или за разделение на труда. В такава среда ловците събирачи запазват съвсем прости сечива, култури и привички.