Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

— О, Тони, много печално! — това беше всичко, което тя смогваше да каже провлечено и с почуда.

Наопаки, младата жена откри внимателна слушателка в лицето на Ида Юнгман, която беше вече на тридесет и пет години и имаше право да се хвали, че косите й са посивели на служба в най-висшите кръгове.

— Не се страхувай, Тони, детенцето ми — казваше тя, — още си млада, ще се омъжиш повторно.

Впрочем Ида се посвети с любов и преданост на възпитанието на малката Ерика и й разказваше същите спомени и случки, които преди петнадесет години бяха слушали децата на консула, особено обичаше да разказва за един свой чичо в Мариенвердер, който умрял от хълцавица, понеже си „скъсал сърцето“.

Но най-радостно и най-дълго бъбреше Тони с баща си — било сутрин на първата закуска, било след обеда. Отношението й към него бе станало из един път много по-сърдечно от преди. Поради влиятелното му положение в града, поради усърдната му, солидна, строга и благочестива деятелност, тя бе изпитвала към него повече плаха страхопочит, отколкото нежност. През време на оная разправа в нейния салон обаче баща й бе се приближил човешки до нея и тя бе се изпълнила с гордост и умиление от обстоятелството, че я е удостоил с един интимен и сериозен разговор по тоя въпрос, че е предоставил на нея да вземе решението и че той, неприкосновеният, бе й признал почти смирено, че не се чувствува невинен спрямо нея. Тони сама положително никога не би се натъкнала на тая мисъл, но понеже го каза той, тя го повярва и благодарение на това нейните чувства към него станаха по-меки и по-нежни. Що се отнасяше до консула, той не промени становището си и смяташе, че е длъжен да се отплати с удвоена обич на дъщеря си за тежката й участ.

Йохан Буденброк лично не беше предприел никакви действия срещу своя зет мошеник. Наистина Тони и майка й бяха узнали в течение на някои разговори с какви нечестни средства си бил послужил господин Грюнлих, за да докопа 80 000 марки, но консулът не се решаваше да изнесе въпроса пред обществото, още по-малко — пред съда. Той се чувствуваше горчиво оскърбен в гордостта си на търговец и преглътна мълчаливо срама, че бе допуснал така глупаво да го изиграят.

Във всеки случай, след като беше обявена несъстоятелността на фирмата „Б. Грюнлих“, която впрочем предизвика значителни загуби на различни хамбургски фирми — той заведе решително бракоразводния процес. И главно този процес, мисълта, че тя, тя самата е център на действителен съдебен процес, изпълни Тони с неописуемо чувство на достойнство.

— Татко — каза тя, защото в такива разговори никога не наричаше консула „папа“. — Татко, напредва ли нашият въпрос? Ти мислиш, че всичко ще мине благополучно, нали? Параграфът е съвършено ясен, аз го проучих подробно, „Неспособност на мъжа да прехранва семейството си... “ Господа съдиите са длъжни да разберат това. Ако имахме син, щеше да остане у Грюнлих...