Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

— Всичко лежи в божите ръце, чедо. Но съвсем не е уместно да говорим сега за подобни работи.

По това време Тони започна да употребява твърде често израза „Такъв е животът“... При думата „животът“ тя дигаше хубаво и сериозно ечи към небето, с което даваше да се подразбира колко дълбоко е вникнала в живота и съдбата на човека...

Масата в трапезарията се увеличи още повече през август същата година, когато Томас се завърна у дома от По. Тони доби сега възможност да излива отново душата са пред някого. Тя обичаше и тачеше от все сърце тоя брат, който едно време, при напускането на Травемюнде, бе разбрал и уважил болката й и в когото тя съзираше бъдещ шеф на фирмата и върховен глава на семейството.

— Да, да — каза той, — ние двамата преживяхме вече доста работи, Тони...

После дигна едната вежда нагоре, прехвърли руската цигара в другия ъгъл на устата и вероятно си спомни за малката цветарка с лице от малайски тип, която недавна бе се омъжила за сина на работодателката си и сега държеше самостоятелно цветарницата на „Фишергрубе“.

Томас Буденброк, все още малко бледен, имаше очебийно елегантна осанка. Изглеждаше, че последните години бяха оформили напълно телосложението му. Той правеше впечатление на военен с прическата си, събрана на малки хълмчета над ушите, с много остро засуканите — по френска мода — и с гореща маша изтеглени нагоре мустаци и с набитата си, доста широкоплещеста снага. Но синкавите, ясно забележими жилки върху тесните му слепоочия, косата над които беше окапала и образуваше две дъги, а така също лекото предразположение към разтрисания, което добрият доктор Грабо напусто се мъчеше да премахне, загатваха, че организмът му не беше особено силен. Що се касаеше до подробностите на телесното устройство, като например брадичката, носа и особено ръцете — удивително типични буденброковски ръце! — виждаше се, че приликата му с дядото беше станала още по-голяма.

Той говореше френски, примесен с испански звуци, и предизвикваше у всекиго почуда със склонността си към известни съвременни писатели, творчеството на които носеше сатиричен и полемичен характер. В града тази негова склонност беше разбрана само от мрачния посредник господин Гош, баща му я осъждаше по най-строг начин.

Това обаче не пречеше в очите на консула да се четат гордостта и щастието, с които го изпълваше големият му син. Веднага след пристигането му той отново го посрещна умилно и радостно като сътрудник в канторите си, гдето сам заработи сега с по-голямо задоволство, още повече, че в края на годината умря старата мадам Крьогер.

Понесоха твърдо загубата на старата дама. Тя беше достигнала много дълбока старост и напоследък бе живяла съвсем самотно. Господ я прибра и Буденброкови получиха много пари, цели 100 000 талера, които увеличиха по най-желателен начин оборотния капитал на фирмата.

Друга последица на тоя смъртен случай беше следната: Юстус, шуреят на консула, щом видя в ръцете си остатъка от наследствения си дял, ликвидира и се оттегли на почивка, тъй като беше уморен от непрекъснатите си търговски неуспехи. Юстус Крьогер, бонвиванът, жизнерадостният син на кавалера â la mode, не беше много щастлив човек. Поради кулантността и ведрото си безгрижие той не сполучи да си създаде в търговския свят сигурно, солидно и несъмнително положение, беше загубил предварително значителна част от родителското си наследство, а напоследък се прибави и това, че по-големият син Якоб му създаваше големи грижи.