Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
Погледът на Снейп беше пронизващ — сякаш срещу Хари се бе изправил хипогриф — и той се опита да не мига.
— Тогава Малфой видял невероятен призрак. Можеш ли да си представиш какъв е бил той, Потър?
— Не — отвърна Хари с изиграно невинно любопитство.
— Ами твоята глава, Потър. Висяла във въздуха.
Настана дълго мълчание.
— Той сигурно трябва да отиде при Мадам Помфри — каза Хари. — Щом му се привиждат такива неща…
— Какво ли би могла да прави твоята глава в Хогсмийд, Потър? — почти любезно попита Снейп. — Твоята глава няма разрешение да бъде в Хогсмийс! На никоя част от тялото ти не е позволено да се намира в Хогсмийд!
— Знам това — каза Хари, като правеше всичко възможно по лицето му да не се изпише вина или страх. — Изглежда Малфой е имал халюци…
— Малфой не е имал халюцинации! — озъби се Снейп и се наведе над Хари, опрял ръце на облегалките от двете страни на стола, та между лицата им не останаха повече от трийсетина сантиметра. — Щом главата ти е била в Хогсмийд, там си бил и ти целият.
— Бях в кулата на „Грифиндор“ — заяви Хари. — Както казахте…
— Може ли някой да го потвърди?
Хари не отговори. Тънките устни на Снейп се изкривиха в отвратителна усмивка.
— Така… — поде пак професорът и се изправи. — Всички начело с министъра на магията се мъчат да опазят прочутия Хари Потър от Сириус Блек. Но прочутият Хари Потър си има собствени правила. Нека обикновените хора се притесняват за безопасността му! Прочутият Хари Потър си ходи, където си иска без да го е грижа за последиците.
Хари продължаваше да мълчи. Снейп се опитваше да го предизвика да каже истината, само че той нямаше да се подддаде. Снейп не разполагаше с доказателство… поне засега.
— Как изумително приличаш на баща си, Потър! — каза изведнъж Снейп и очите му засвяткаха. — И той беше крайно надменен. Имаше малка дарба да играе куидич и мислеше, че стои по-високо от всички ни. Само се перчеше наоколо сред приятелите и почитателите си… Та приликата помежду ви е направо обезпокоителна.
— Баща ми не се е перчел — сам не разбра как изрече Хари. — Нито аз…
— Баща ти не зачиташе никакви правила — продължи Снейп, използвайки положението си, а изражението на изпитото му лице преливаше от омраза. — Правилата важаха за простосмъртните, не и за победителите на куидич. Толкова си бе навирил носа, че…
— МЛЪКНЕТЕ!
Хари изведнъж скочи. У него бушуваше гняв, какъвто не бе изпитвал от последната си вечер на „Привит Драйв“. Изобщо не го бе грижа, че лицето на Снейп замръзна, а черните му очи засвяткаха заплашително.
— Какво каза, Потър?
— Казах да млъкнете! Да не говорите за баща ми! — кресна Хари. — Да не мислите, че не знам истината! Той ви е спасил живота! Дъмбълдор ми каза! Нямаше изобщо да сте тук, ако е е бил баща ми!
Жълтеникавата кожа на Снейп доби цвета на вкиснало мляко.
— А разказа ли ти директорът за обстоятелствата, при които баща ти ми спаси живота? — попита той почти шепнешком. — Или е сметнал подробностите за твърде неприятни за нежните уши на скъпия Потър?
Хари прехапа устната си. Не искаше да признае, че наистина не му бе известно какво се е случило… Но Снейп явно позна.
— Няма да е справедливо да останеш с погрешна представа за баща си, Потър — започна той с лице, изкривено в противна усмивка. — Сигурно си си представял някаква героична постъпка. Нека тогава да те разочаровам — твоят недосегаем баща и неговите приятели ми скроиха една доста забавна шега, която би причинила смъртта ми, ако в последния момент баща ти не бе изтръпнал от страх. Така че постъпката му изобщо не беше храбра, защото той спасяваше собствената си кожа толкова, колкото и моята. Ако бяха стигнали докрай с шегата си, щяха да ги изключат от „Хогуортс“.
Неравните жълтеникави зъби на Снейп бяха оголени.
— Извади каквото имаш в джобовете си, Потър! — изсъска внезапно той.
Хари не помръдна. В ушите му сякаш удряха чукове.
— Изпразни си джобовете или отиваме направо при директора! Обърни ги навън, Потър!
Изстинал от ужас, Хари бавно извади торбичката с шегички от Зонко и Хитроумната карта.
Снейп взе торбичката на Зонко.
— Рон ми ги даде — каза Хари, надявайки се да успее да предупреди Рон, преди Снейп да го попита. — Донесе ми ги от Хогсмийд предишния път…
— Така ли? И оттогава ги носиш със себе си? Колко трогателно… А това какво е?
Снейп бе взели картата. С всички сили Хари се съсредоточи да не трепне и мускулче по лицето му.
— Някакво парче пергамент — вдигна той рамене.