Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Хагрид, и ние трябваше да ти помогнем. Много извинявай… — отвърна Хари смутено.
— Не ви обвинявам! — махна с ръка Хагрид. — Всеки знае колко много ви се струпа и на вас. Гледах Хари как тренира куидич денем и нощем… Ама едно ще ви кажа — мислех, че вий двамата държите повече на приятелката си, отколкото на някакви там метли и плъхове. Е, т’ва е…
Хари и Рон се спогледаха смутени.
— Много бе разстроена, милата, когато Блек едва не те намушкал, Рон. Голямо сърце има таз Хърмаяни, пък вий двамата да не й приказвате…
— Ако изхвърли оная котка, пак ще й говоря! — сърдито каза Рон. — Ама тя още упорства. Побъркано е това животно, а тя не ще и дума да чуе против него.
— Е, по някой път хората се привързват до глупост към любимите си животни — мъдро каза Хагрид.
Зад гърба му Бъкбийк изплю няколко кости от пор върху възглавницата. До края на посещението си тримата обсъждаха нарастналите шансове на „Грифиндор“ да спечели Купата по куидич. В девет часа Хагрид ги изпрати до замъка.
Като се прибраха в общата стая, завариха голяма група скупчена около таблото за съобщения.
— Следващата седмица пак сме в Хогсмийд! — съобщи Рон, проточил шия над главите, за да прочете написаното. — Какво мислиш, а? — попита той тихичко Хари, като седнаха.
— Ами… Филч не е правил нищо около входа на тунела за „Меденото царство“… — отвърна Хари още по-тихо.
— Хари! — чу глас отдясно.
Хари се стресна и видя Хърмаяни, която седеше до масата точно зад тях и отваряше процеп в стената от книги, която я скриваше от погледите им.
— Хари, ако пак идеш в Хогсмийд, ще кажа на професор Макгонъгол за оная карта! — каза Хърмаяни.
— Чу ли нещо, Хари? — изръмжа Рон, без да поглежда към Хърмаяни.
— Рон, как смееш да го насърчаваш? След онова, което Блек едва не стори с теб! Сериозно ви казвам, ще кажа…
— А сега искаш да изгонят Хари от училище! — разяри се Рон. — Не ти ли стигат другите поразии, дето сътвори тази година?
Хърмаяни отвори уста да му отвърне, но Крукшанкс скочи в скута й с меко съскане. Тя погледна уплашена изражението по лицето на Рон, прибра Крукшанкс и забърза към спалнята на момичетата.
— Е, какво ще кажеш? — повтори Рон въпроса си към Хари, сякаш въобще не са го прекъсвали. — Хайде де, като беше последният път, не успя да видиш нищо. Дори още не си ходил в Магазинчето на Зонко!
Хари се огледа да се увери, че Хърмаяни не може да чуе.
— Добре, само че този път ще взема мантията невидимка.
В събота сутринта Хари пъхна мантията в чантата си, мушна Хитроумната карта в джоба и слезе на закуска с всички останали. Хърмаяни непрестанно мяташе подозрителни погледи към него, но той избягваше да срещне очите й и се погрижи тя да го види как се връща нагоре по мраморното стълбище, докато всички други излизаха през предната врата.
— Чао! — извика Хари на Рон. — Ще се видим довечера.
Рон се ухили и му смигна.
Хари стигна почти тичешком до третия етаж, като извади в движение Хитроумната карта от джоба си. Клекнал зад Еднооката вещица, той разгърна картата на пода. Малка точица се движеше към него. Хари се взря в нея. В ситните буквички прочете „Невил Лонгботъм“.
Хари бързо извади магическата си пръчка, каза тихичко „Дисендиум!“ и мушна в чантата си в статуята, но преди да успее и той да се пъхне в нея, Невил се появи иззад ъгъла.
— Хари, бях забравил, че и ти не отиваш в Хогсмийд!
— Здрасти, Невил! — поздрави го Хари, отдръпна се бързо от статуята и мушна картата обратно в джоба си. — Какво си намислил?
— Нищо — вдигна рамене Невил. — Хайде да поиграем на избухващи карти, а?
— Ъъъ… не сега… тъкмо отивах до библиотеката да напиша онова съчинение за вампирите, дето ни го иска професор Лупин…
— Ще дойда с теб! — весело каза Невил. — И аз не съм го писал.
— Ъъъ… я чакай… Да, забравих, че го свърших снощи!
— Чудесно! Тъкмо ще ми помогнеш! — зарадва се още повече Невил и по кръглото му лице се изписа надежда. — Онова с чесъна хич не го разбирам. Ядат ли го… или какво?
Невил изведнъж млъкна и ахна, гледайки през рамото му.
Беше Снейп. Невил побърза да се скрие зад гърба на Хари.