Хари Потър и затворникът от Азкабан

Хари отново се покри с мантията, но белята вече беше станала.

— Хари! — каза Рон, като направи крачка напред като се взря безпомощно в мястото, където бе изчезнал. — Я по-добре бягай. Ако Малфой каже на някого… Затова трябва да се прибереш обратно в замъка, бързо…

— Доскоро! — извика Хари и без повече приказки хукна надолу по пътеката към Хогсмийд.

Щеше ли Малфой да повярва на онова, което беше видял? Щеше ли някой да повярва на Малфой? Никой не знаеше за мантията невидимка, никой освен Дъмбълдор. На Хари сякаш му се обърна стомахът — Дъмбълдор щеше да разбере какво точно се е случило, ако Малфой споменеше нещо…

Обратно в „Меденото царство“, пак надолу по стъпалата на избата, по каменния под и през капака на пода… Хари свали мантията, скрия я под мишница и хукна с всички сили по подземния тунел…

Малфой щеше да пристигне пръв… Колко ли време щеше да му трябва, докато срещне някой учител? Изплезил език, с остра болка в ребрата, Хари не намали скоростта, докато не стигна до каменния улей. Той трябваше да свали мантията веднага и да я остави където и да е, защото тя можеше да го издаде, ако Малфой бе подшушнал на някой учител. Затова той я скри в един тъмен ъгъл и веднага започна да се катери колкото се може по-бързо, а потните му ръце се плъзгаха от двете страни на тунела. Стигна до вътрешната страна на гърбицата на вещицата, почука с пръчката си, пъхна глава през отвора и се издигна на мускули, докато се подаде навън. После затвори гърбицата и точно когато се канеше да скочи от статуята, отново чу да се приближават бързи стъпки.

Пак бе Снейп, който на две крачки стигна до Хари. Черната мантия прошумоля, той спря и просъска:

— Така значи…

Личеше, че едва сдържа усещането за триумф. Хари се опита да изглежда колкото може по-невинен, съзнавайки прекрасно, че лицето му е потно, а ръцете му кални, та поне ги скри набързо в джобовете.

— Хайде с мен — нареди Снейп.

Хари го последва надолу, като тайничко триеше ръце във вътрешната страна на мантията си. Слязоха по стълбите до подземието и отидоха в кабинета на Снейп.

Хари бе влизал тук само веднъж — и тогава пак бе загазил здравата. Оттогава Снейп бе добавил още няколко отвратителни слузести твари в стъкленици към колекцията си по рафтовете зад писалището, които отразяваха пламъците на огъня и правеха атмосферата още по-ужасяваща.

— Седни — каза Снейп.

Хари седна, но Снейп остана прав.

— Малфой току-що ми разказа доста странна история, Потър — започна Снейп.

Хари мълчеше.

— Разправя, че ходил до Къщата на крясъците и там попаднал на Уизли… на пръв поглед сам.

Хари продължаваше да мълчи.

— Малфой твърди, че както си седял и разговарял с Уизли, върху тила му се изсипало голямо количество кал. Имаш ли представа как може да е станало това?

Хари се опита да изглежда леко изненадан.

— Не знам, професоре.