Хари Потър и затворникът от Азкабан

— Сигурно иска да му разкажем всичко за Блек — предположи Рон.

И така, в шест часа следобед Хари и Рон слязоха от кулата на „Грифиндор“, минаха бегом покрай троловете и се отправиха към главния вход. Там вече ги чакаше Хагрид.

— Е, Хагрид — каза Рон, — сигурно ти се иска да чуеш всичко за събота през ноща, нали?

— Че аз вече го чух — отвърна Хагрид и им отвори вратата да минат.

— Ооо… — каза Рон, леко разочарован.

Първото, което видяха, щом влязоха в колибата, беше Бъкбийк, опънал се върху пъстрата покривка на леглото, прибрал огромни крила плътно до тялото си и доволно похапващ мъртви порчета от голяма чиния. Като отвърна очи от неприятната гледка, Хари забеляза, че зад вратата на гардероба на Хагрид висят гигантски мъхнат костюм в кафяво и една направо ужасна жълто-оранжева вратовръзка.

— За какво са ти, Хагрид? — попита Хари.

— За явяването на Бъкбийк пред Комисията по унищожаване на опасни създания — отвърна Хагрид. — Тоя петък ще бъде. Двамата с него отиваме заедно в Лондон. Запазил съм две легла в „Среднощния рицар“…

Хари бе обзет от силно чувство за вина. Напълно бе забравил — както впрочем и Рон, ако се съдеше по гузния му поглед — че процесът срещу Бъкбийк бе наближил. Бяха забравили обещанието си да му помогнат в подготовката за защитата за Бъкбийк. Връщането на „Светкавицата“ бе изместило всичко останало от съзнанието му.

Хагрид им наля чай и им предложи цяла чиния с кифлички по рецепта от Бат9, но те не посмяха да ги вземат, защото вече си бяха патили от готварските способности на Хагрид.

— Имам нещо да поприказвам с вас — започна Хагрид като седна помежду им с необичайно сериозно изражение.

— Какво е то? — попита Хари.

— За Хърмаяни — отвърна Хагрид.

— Какво за нея? — бързо попита Рон.

— Нещо я мъчи, трябва да ви кажа. Все ме наобикаля от Коледа насам. Чувствала се самотна. Отпърво не сте й говорели зарад „Светкавицата“, сега пък сте й мълчали заради котката…

— …която изяде Скабърс! — ядно го прекъсна Рон.

— Ами нейната котка прави к’вото всички други котки! — продължи Хагрид унило. — Много пъти ми плака момичето, да знаете. Много й е тежко напоследък. Май е лапнала по-голям залък, отколкото може да сдъвче, ако питате мен. С цялата таз работа, дето иска да свърши, пак намери време да ми помогне с делото на Бъкбийк, представете си… Прочете сума ти полезни неща вместо мен… Та се надявам Бъкбийк да отърве кожата…