Хари Потър и затворникът от Азкабан

— Снейп се навърташе наоколо.

Тръгнаха по главната улица.

— Къде си? — Рон продължаваше да приказва с половин уста. — Тук ли си? Чувствам се особено…

Отидоха до пощата и Рон се направи, че проверява колко струва да се прати сова до Бил в Египет, за да може Хари добре да разгледа наоколо. Най-малко триста сови бяха накацали и кротко издаваха своето „Ху-ху!“ — от големите уралски улулици до най-дребните чухалчета („За местна поща“), които бяха толкова мънички, че биха се събрали в дланта на Хари.

После посетиха и Магазинчето на Зонко, така претъпкано с ученици, че Хари трябваше да бъде нащрек да не настъпи някого и да не предизвика паника. Там се продаваха такива тарикатски артикули, които можеха да сбъднат и най-дръзките мечти на Фред и Джордж. Хари даваше шепнешком поръчки на Рон и протегна ръка с малко злато изпод мантията невидимка. Като излязоха от Зонко, кесийките им бяха поолекнали, но джобовете на всички се бяха издули от торни бомбички, хълцащи бонбони, сапун от жабешки хайвер и чаени чаши, които хапеха.

Денят бе хубав, с лек ветрец и на никого не му се седеше на затворено, затова тръгнаха да се разхождат покрай „Трите метли“ и се изкачиха по склона да посетят Къщата на крясъците, най-призрачната сграда в цяла Великобритания. Тя се намираше малко извън селото и дори денем те полазваха тръпки от закованите й с летви прозорци и мрачната обрасла градина.

— Дори призраците в „Хогуортс“ я избягват — каза Рон, като се облегнаха на оградата и впериха очи в колибата. — Питах Почтибезглавия Ник… Той чувал, че вътре се навъртали жестоки типове. Никой не може да проникне там. Фред и Джордж се опитвали, естествено, но всички входове са здраво залостени.

Хари, сгорещен от стръмния път, тъкмо си мислеше да свали мантията невидимка за малко, когато съвсем близо се чуха гласове. Някой се качваше от другата страна на хълма и след няколко минути се появи Малфой, плътно следван от Краб и Гойл. Значи гласът бе на Малфой.

— Чакам сова от татко всеки момент. Трябваше да иде в съда да им разкаже за ръката ми… че не можах да я използвам три месеца…

Краб и Гойл се разхилиха.

— Много ми се ще да чуя грамадния космат слабоумник как се опитва да се защити. „Ми той е съвсем безвреден!“… Смятайте онзи хипогриф за мъртъв!

В този миг Драко забеляза Рон. Бледото му лице цъфна в злобна усмивка.

— Какво правиш тук, Уизли?

Малфой вдигна очи към полусрутената къща.

— Май ти се ще да живееш тук, а, Уизли? Хем ще си имаш собствена спалня, дето все си мечтаеш… Чувам, че цялата ви фамилия спяла в една стая, вярно ли е?

Хари се вкопчи в мантията на Рон, за да му попречи да се нахвърли върху Малфой.

— Остави го на мен — изсъска той.

По-добър случай едва ли щеше да му се удаде друг път. Хари тихичко се промъкна зад гърба на Малфой, Краб и Гойл и загреба голяма шепа кал от пътеката.

— Тъкмо обсъждахме твоя приятел Хагрид — каза Малфой. — Просто се опитахме да си представим какво ще измисли за пред Комисията за унищожаване на опасни създания. Дали ще ревне, като резнат главата на неговия…