Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
Снейп обръщаше картата, без да отмества очи от Хари.
— Сигурно не ти трябва едно чак толкова старо парче пергамент — говореше той. — Я чакай да взема да го… изхвърля.
Ръката му се насочи към огъня.
— Не! — спря го бързо Хари.
— Аха! — каза Снейп и дългите му ноздри потръпнаха. — Да не би и това да е скъп дар от Уизли? Или е… нещо друго? Може би писмо, написано с невидимо мастило? Или… упътване как се стига до Хогсмийд, без да се минава покрай дименторите?
Хари мигаше. Очите на Снейп святкаха.
— Я да видя, я да видя… — мърмореше професорът, докато извади магическата си пръчка и разпъна картата на писалището. — Разкрий си тайната! — изрече той и докосна пергамента с пръчката.
Нищо не стана. Хари стисна ръцете си в юмруци, за да спрат да треперят.
— Покажи се! — каза пак Снейп, удряйки по-силно по картата.
Тя не се появи. Хари дишаше дълбоко, за да се успокои.
— Професор Сивиръс Снейп, преподавател в това училище, ти заповядва да разкриеш информацията, която съдържаш! — каза Снейп и удари силно пергамента с пръчката.
Тогава по гладката повърхност започнаха да се появяват думи, изписвани сякаш от невидима ръка.
Господин Лун поднася почитанията си на професор Снейп и го моли да не си пъха ненормално дългия нос в работата на другите.
Снейп замръзна. Изумен, Хари гледаше написаното. Но картата не спря дотам. Надолу се появиха нови редове.
Господин Рог изразява съгласието си с господин Лун и би искал само да добави, че професор Снейп е грозилище.
Това щеше да е много смешно, ако цялата ситуация не беше толкова сериозна. Но имаше и още…
Господин Лап би желал да изрази недоумението си, че такъв идиот изобщо е станал професор.
Хари затвори очи от ужас. Когато ги отвори, картата бе казала и последната си дума.
Господин Опаш желае приятен ден на професор Снейп и го съветва да си измие косата.
Хари очакваше да падне гръм.
— Така… — тихо каза Снейп. — Ще видим тая работа…
Той отиде до камината, загреба шепа блестяща пудра от някакъв съд и я хвърли в пламъците.
— Лупин! — викна Снейп към огъня. — Искам да си поговорим!
В пълно недоумение Хари впери очи в пламъците. Над тях се появи едър силует, който бързо се въртеше. След няколко секунди професор Лупин се измъкна от камината, изтупвайки пепелта от протритите си одежди.
— Ти ли ме извика, Сивиръс? — любезно попита Лупин.
— Точно така — каза Снейп с изкривено от ярост лице и се върна до писалището си. — Току-що накарах Потър да си изпразни джобовете. Ето какво имаше там.
Снейп посочи пергамента, върху който още светеха думите на господата Луп, Рог, Опаш и Лап. По лицето на Лупин се изписа странно съсредоточено изражение.
— Е? — каза Снейп.
Лупин продължаваше да гледа втренчено картата. Хари имаше усещането, че той иска да спечели време.
— Е? — повтори Снейп. — Този пергамент явно е натъпкан с черни магии. Би трябвало да са в областта на твоите знания, Лупин. Откъде според теб Хари се е сдобил с това нещо?
Лупин вдигна очи и поглеждайки за части от секундата към Хари, го предупреди да не го прекъсва.
— Пълен с черни магии ли? — повтори той меко. — Наистина ли мислиш така, Сивиръс? На мен ми изглежда просто като парче пергамент, готово да обиди всеки, който се опита да го разчете. Детинско, но със сигурност безопасно. Предполагам, че Хари го има от Магазина за шегички…
— Нима? — каза Снейп. Челюстта му се беше сковала от гняв. — И ти мислиш, че в такъв магазин може да се намери подобно нещо? Не ти ли минава през ума, че е по-вероятно да го е получил направо от създателите?
Хари не разбираше за какво говори Снейп. Явно не го разбираше и Лупин.
— Искаш да кажеш — от господин Лун или някой от тези другите? — каза той. — Хари, ти познаваш ли тези хора?
— Не — бързо отговори Хари.
— Видя ли, Сивиръс? — каза Лупин и пак се обърна към Снейп. — Ето защо ми заприлича на артикул от Зонко…
Като по даден знак точно в този момент се втурна Рон. Беше останал съвсем без дъх и спря едва пред писалището на Снейп. Като се държеше за гърдите, се опита да говори.
— Аз… дадох… на Хари… това нещо — задъхваше се той. — Купих го… от Зонко… много отдавна…
— Ето! — рече Лупин, като плясна с длани и се огледа весело наоколо. — Това обяснява всичко! Сивиръс, аз ще го прибера, нали? — Той сгъна картата и я пъхна под мантията си. — Хари, Рон, елате с мен, искам да поговорим относно онова съчинение за вампирите. Извини ни, Сивиръс.