Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Очаквах да стигнем до кристалните кълба едва през следващия срок — измърмори Рон, като се огледа предпазливо да не би професор Трелони да се е спотаила някъде.
— Не се оплаквай. Това значи, че сме приключили с гадаенето на длан — отвърна шепнешком Хари. — Омръзна ми да я гледам как се стряска всеки път, когато погледне в дланта ми.
— Добър ден на всички! — разнесе се познат кадифен глас и професор Трелони се появи театрално, както винаги, откъм тъмното.
Парвати и Лавендър направо се разтрепераха от вълнение, а лицата им отразиха млечната светлина на кристалното им кълбо.
— Реших да започнем с кристалното кълбо малко по-рано, отколкото е по програма — каза професор Трелони, като се настани с гръб към камината и огледа всички. — Орисниците ме уведомиха, че изпитът ви през юни ще бъде върху сферата, та реших да ви дам достатъчно време за подготовка.
Хърмаяни изсумтя пренебрежително.
— Ама чуйте я, моля ви се… „Орисниците ме уведомиха“… Че кой определя темата на изпита? Тя, разбира се! Колко било трудно да го предскаже! — запротестира момичето, без да помисли да снишава глас.
Нямаше как да разберат дали професор Трелони е чула, понеже лицето й беше в сянка. Тя продължи така, сякаш не бе чула звук.
— Да надникнеш в кристалното кълбо е особено изтънчено изкуство — каза тя унесено. — Не очаквам някой от вас да успее да види нещо още при първото си взиране в бездънните глъбини на тази сфера. Ще започнем с упражнения за отпускане на будното съзнание и очите си… — Рон взе да се хили неудържимо и се наложи да пъхне почти целия си юмрук в устата за да заглуши звука, — за да се избистрят Вътрешното ни око и свръхсъзнанието. И може би, ако имаме късмет, някои от вас ще успеят да прозрат още преди края на часа.
И така, започнаха. Хари се чувстваше ужасно глупаво, напразно гледаше в кристалното кълбо и се опитваше да спира нахлуващите в съзнанието му мисли, като „Какви глупости!“. Изобщо не го облекчаваше това, че Рон току се разкикотваше приглушено, а Хърмаяни не спираше да цъка.
— Успяхте ли да видите нещо? — попита ги той след четвърт час безмълвно взиране.
— Дааа, тази маса е изгорена тук малко — каза Рон и посочи с пръст. — Някой е излял восък от свещ.
— Чисто губене на време — изсъска Хърмаяни. — Можех да уча нещо полезно. Като например пропуснатия урок за развеселителна магия…
Професор Трелони прошумоля покрай тях.
— Иска ли някой помощ при разтълкуването на сенките като предзнаменования в сферата му? — промълви тя, а гривните й подрънкваха напевно.
— Аз нямам нужда от помощ — прошепна Рон. — Ясно е какво вещае това. Довечера ще има много мъгла.
Хари и Хърмаяни едновременно избухнаха в смях.
— Но моля ви! — обади се Трелони, а всички глави се извърнаха към тях. — Смущавате ясновидските вибрации!
Тя се приближи до масата им и надникна в кристалното кълбо. Хари усети как сърцето му се свива, защото знаеше какво ще последва…
— Тук виждам нещо! — прошепна професор Трелони, доближавайки лице до сферата, която се отрази двукратно в големите й очила. — Нещо се движи… Какво ли е?
Хари бе готов да се обзаложи на всичко, което притежаваше, включително „Светкавицата“, че каквото и да вещае кълбото, то не бе добро.
— Мило момче… — ахна професор Трелони и впери поглед в Хари. — Вижда се по-ясно отвсякога… Мило мое, ето как се приближава към теб и се уголемява… това ку…
— О, престанете! — каза високо Хърмаяни. — Пак ли този смешен Грим!
Професор Трелони вдигна огромните си очи към лицето на Хърмаяни. Парвати прошепна нещо на Лавендър и двете също се обърнаха към съученичката си. Професор Трелони се изправи и огледа Хърмаяни от горе до долу с неприкрит гняв.
— Със съжаление ще кажа, че от момента, в който за пръв път дойдохте, мила моя, си пролича, че не притежавате онова, което е нужно за възвишеното изкуство на ясновидството. Наистина не си спомням да съм имала ученик или ученичка с толкова отчайващо светско мислене.
Настъпи моментно мълчание.
— Чудесно! — каза решително Хърмаяни, като се изправи и напъха „Разбулване на бъдещето“ в чантата си. — Чудесно тогава! — повтори тя, като преметна чантата си през рамо и едва не събори Рон от стола. — Отказвам се! Тръгвам си!
И за изумление на целия клас Хърмаяни отиде до капака в пода, който служеше за врата, отвори го с ритник и се изгуби от погледите им надолу по стълбата.
Минаха няколко минути, докато класът се успокои. Професор Трелони като че съвсем беше забравила за Злия Грим. Тя се извърна бързо от масата на Хари и Рон, дишайки доста тежко, и се загърна още по-плътно с воала си.