Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Няма никакъв смисъл, Рон — тъжно каза Хагрид, като стигнаха до стълбището на замъка. — Луциус Малфой дърпа конците на тая комисия. Ама ще гледам да направя последните дни на Бийки най-щастливите в живота му. Поне това му дължа…
Хагрид бързо се обърна и тръгна към дома си, закрил очи с кърпата си.
— Я го вижте как циври! — Малфой, Краб и Гойл още стояха до входа и се ослушваха. — Не съм очаквал, че ще имаме такъв лигльо за учител! — не млъкваше Малфой.
Хари и Рон едновременно се насочиха заплашително към него, но Хърмаяни ги изпревари.
ПЛЯС!
Тя бе зашлевила плесница на Малфой с всичката си сила. Драко залитна. Хари, Рон, Краб и Гойл гледаха смаяно как Хърмаяни пак вдигна ръка.
— Да не си посмял да наричаш Хагрид лигльо, ти подъл… злобен…
— Хърмаяни! — едва изрече Рон и понечи да улови ръката й точно когато тя замахваше отново.
— Пусни ме, Рон!
Хърмаяни измъкна магическата си пръчка. Малфой се дръпна назад. В пълно недоумение Краб и Гойл чакаха да им даде нареждания.
— Да вървим — смънка той и в следващия момент и тримата се изгубиха по коридора към подземието.
— Хърмаяни! — не се стърпя Рон, едновременно потресен и възхитен.
— Хари, непременно да го биеш на финала по куидич! — почти извика Хърмаяни. — На всяка цена, защото няма да понеса „Слидерин“ да спечели!
— Трябваше вече да сме в час по вълшебство — напомни Рон, все още смаян от Хърмаяни.
Те хукнаха нагоре по мраморното стълбище към кабинета на професор Флитуик.
— Закъсняхте, ученици! — укорително ги посрещна професорът, щом Хари отвори вратата на стаята. — Влизайте бързо и пригответе магическите пръчки. Днес ще упражняваме развеселителна магия. Вече сме се разделили на двойки…
Хари и Рон бързо се настаниха на един чин най-отзад и отвориха чантите си. Рон се обърна.
— Къде отиде Хърмаяни?
Хари също се огледа. Хърмаяни не беше влязла в стаята, а той бе сигурен, че я видя точно зад себе си, когато отвори вратата.
— Странна работа! — И той учудено погледна Рон. — Да не би… да не би да е отишла до тоалетната или нещо подобно?
Но Хърмаяни не се появи до края на часа.
— Една развеселителна магия никак нямаше да й се отрази зле — отбеляза Рон, широко усмихнат, на излизане от стаята на път за обяда.
Всички бяха в много добро настроение от урока.
Хърмаяни не дойде и на обяда. Докато приключат и с ябълковия сладкиш, ефектът от развеселителната магия отслабна и двамата започнаха леко да се тревожат.
— Нали не допускаш, че Малфой може нещо да й е направил? — попита Рон боязливо, докато бързаха нагоре по стълбите към кулата на „Грифиндор“.
Минаха покрай троловете охранители, казаха паролата („Перушанковци!“) на Дебелата дама и се вмъкнаха през дупката в портрета в общата стая.
Хърмаяни се бе захлупила на масата и спеше дълбоко, положила глава върху отворения учебник по аритмантика. Двете момчета седнаха от двете й страни. Хари я побутна да се събуди.
— К-какво? — сепна се Хърмаяни и трескаво се заоглежда. — Време ли е? К-какъв час имаме сега?
— Пророкуване, но чак след двайсет минути — успокои я Хари. — Хърмаяни, защо не беше в час по вълшебство?
— Какво? О, не! — изпищя Хърмаяни. — Забравих да ида на вълшебство!
— Ама как така си забравила? — недоумяваше Хари. — Та ти дойде с нас до вратата на стаята!
— Не мога да повярвам! — едва не се разплака Хърмаяни. — Сърди ли се професор Флитуик? О, да, заради Малфой. Мислех за него и забравих какво трябва да правя.
— Знаеш ли, Хърмаяни… — каза Рон, гледайки към огромния учебник по аритмантика, превърнат във възглавница. — Струва ми се, че вече не издържаш. Прекалено много си се натоварила…
— Ами, не съм! — отрече Хърмаяни, като отметна косата от очите си и заоглежда отчаяно за чантата си. — Просто допуснах грешка и толкова! Сега ще ида да се извиня на професор Флитуик… Ще се видим в часа по пророкуване.
Много разстроена, Хърмаяни ги завари двайсет минути по-късно все още в основата на стълбата, която водеше до кабинета на професор Трелони.
— Не мога да повярвам, че съм пропуснала развеселителната магия! Обзалагам се, че ще ни се падне на изпита. Професор Флитуик намекна, че не е изключено!
Всичко заедно се качиха по стълбата до сумрачната задушна зала с кулата. На всяка от малките масички сияеше по едно кристално кълбо, изпълнено с перленобяла мъгла. Хари, Рон и Хърмаяни седнаха заедно край една разклатена масичка.