Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— Ти наистина изглеждаш добре, Дерфел — каза Гуинивиър.
Аз отворих забралото на шлема си.
— Имаше време, когато се надявах никога повече да не ми се налага да обличам тези доспехи, лейди.
— Говориш съвсем като Артур — кисело отбеляза тя. После мина зад мен, за да се полюбува на сребърните ленти, които образуваха звездата на Сийнуин върху щита ми. — Не мога да разбера — каза тя, след като отново застана пред мен, — защо обикновено се обличаш като свинар, а изглеждаш така великолепно като воин.
— Не е вярно, че се обличам като свинар — възмутих се аз.
— Не като мой свинар, защото аз не мога да понасям развлечени хора около себе си дори и да са пастири, така че винаги съм се грижила да имат прилични дрехи.
— Къпах се миналата година — похвалих се аз.
— Толкова скоро! — вдигна вежди Гуинивиър в престорено удивление. Носеше ловен лък и колчан със стрели на гърба си. — Ако дойдат — забеляза тя погледа ми, — ще изпратя някои от тях в Отвъдния свят.
— Ако дойдат — казах аз, убеден, че наистина ще дойдат, — ще видите само шлемове и щитове и стрелите ви ще отидат на вятъра. Изчакайте докато се изправят, за да се бият с нашата стена от щитове и тогава се целете в очите им.
— Моите стрели няма да отидат на вятъра, Дерфел — мрачно обеща тя.
Първата заплаха дойде откъм север, където новодошлите сакси образуваха стена от щитове сред дърветата отвъд котловината, която разделяше Минид Бадън от хълмистата земя. Нашият най-пълноводен извор бе в котловината и вероятно саксите искаха да ни лишат от водите му, защото след пладне тяхната стена от щитове се придвижи напред и застана в малката долина. Найол ги наблюдаваше от нашите укрепления.
— Осемдесет човека — каза той.
Аз доведох Исса и петдесет от моите хора на северната стена на укреплението — те бяха повече от достатъчно, за да обърнат в бягство осемдесет сакси, които с усилие се катерят нагоре. Но скоро стана ясно, че саксите нямат намерение да атакуват, а искат да ни примамят долу в котловината, където можеха да се сражават с нас при по-равностойни условия. И щом слезехме там, без съмнение от гората щяха да изскочат още сакси, за да ни видят сметката.
— Ще стоите тук — наредих на хората си, — никакво слизане надолу! Тук ще стоите!
Саксите ни се подиграваха. Някои поназнайваха отделни думи от езика на бритите и те им бяха достатъчни, за да ни наричат страхливци, жени или червеи. От време на време някоя малка група се изкатерваше до средата на склона, за да ни изкуши да развалим строя си и да хукнем надолу, но Найол, Исса и аз успокоявахме духовете сред нашите. Един сакски магьосник се заклатушка по мокрия склон към нас на кратки нервни прибежки, ломотейки някакви монотонни напеви. Беше гол, наметнат с вълчи кожи, а косата му стърчеше слепена с кравешки изпражнения в един единствен дълъг рог. Той изпищя проклятията си, с вой отправи към нас магическите си слова после хвърли шепа малки костички към щитовете ни, но ние продължавахме да стоим неподвижни. Магьосникът плю три пъти, после треперещ хукна надолу към котловината, където един сакски старейшина се опита да изкуши някой от нас да излезе на двубой. Той беше широкоплещест мъж със сплетена грива от мазна, мръсна златиста коса, която висеше и се спускаше над разкошна златна огърлица. Брадата му бе сплетена и завързана с черни ленти, нагръдника му беше железен, наколенниците от украсен римски бронз, а на щита му бе изрисувана глава на озъбен вълк. От шлема му стърчаха два биволска рога, а върху тях бе набучен вълчи череп, украсен с множество черни ленти. Горната част на ръцете над лакътя и бедрата му бяха увити с парчета черна рунтава кожа. Саксът носеше огромна двуостра бойна брадва, а от колана му висеше дълъг меч и един от ония къси ножове с широки остриета, които се наричаха сеакс, оръжието, дало името на саксите. Известно време той призоваваше самия Артур да слезе и да се бие с него, после му омръзна и реши да предизвика мен. Започна да ме нарича страхливец, бъзлив роб и син на курва, болна от проказа. Говореше на собствения си език, което означаваше, че никой от моите хора не разбира какво казва, така че оставих думите му да минат покрай мен и да отлетят с вятъра.
После, късно следобед, когато дъждът бе спрял, и на саксите им бе омръзнало да ни примамват да приемем битка в котловината, те домъкнаха три пленени деца. Децата бяха много малки, не повече от пет-шестгодишни, и към вратлетата им бяха насочени сеакси.
— Елате долу — викна големият сакски старейшина, — или те ще умрат!
Исса ме погледна.