Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
Ние бавно отстъпвахме нагоре по хълма. Саксите ни наблюдаваха, но само магьосникът им ни следваше, а след малко и той загуби интерес. Плю по нас и си тръгна. Ние с мощни възгласи посрещнахме страхливостта на нашия враг, но, да си кажа честно, аз въздъхнах с облекчение, че ни се размина атаката им.
Цял час ни отне прехвърлянето на седемте каруци със скъпоценната храна през древните торфени укрепления и изтеглянето им върху леко закръгления връх на хълма. Обходих овалното плато и установих, че това е чудесна отбранителна позиция. Върхът имаше триъгълна форма и при всяка от трите му страни земята стръмно пропадаше надолу, така че всеки нападател би бил принуден с труд да се придвижва напред само за да се наниже на нашите копия. Надявах се, че при такива стръмни склонове саксите изобщо нямаше да се решат на атака и че след ден-два вражият отряд ще си тръгне, а ние ще можем да поемем на север към Кориниум. Щяхме да закъснеем и Артур без съмнение щеше да ми е ядосан, но за сега поне бях опазил тази част от думнонската войска. Ние бяхме повече от двеста копиеносци и защитавахме тълпа жени и деца, седем волски коли и две принцеси, и бяхме намерили убежище на обрасъл с трева връх високо над дълбока речна долина. Намерих един от опълченците и го попитах за името на хълма.
— Нарича се както и градът, господарю — отговори той, очевидно недоумяващ за какво ми трябва да знам това име.
— Акве Сулис значи? — уточних аз.
— Не, господарю! Старото име! Името от преди идването на римляните.
— Бадън — досетих се аз.
— А това е Минид Бадън, господарю — потвърди той.
Връх Бадън. След време поетите щяха да накарат това име да зазвъни по цяла Британия. Щяха да пеят за него в хиляди замъци, то щеше да пали кръвта дори на неродените деца, но в онзи момент името Минид Бадън не означаваше нищо за мен. Беше просто един удобен хълм, обрасло с трева укрепление, и място, където, макар и съвсем без желание, бях забил в земята моите две знамена. Едното със звездата на Сийнуин, а другото, което бяхме намерили и спасили от волските коли на Арганте, украсено с мечката на Артур.
И така, в утринната светлина под напора на изсъхващия вятър плющяха мечката и звездата и предизвикваха саксите.
На Минид Бадън.
Саксите бяха предпазливи. Не нападнаха когато ни видяха и когато бяхме най-уязвими, а сега след като се укрепихме на върха на Минид Бадън, се задоволиха да седнат в южното подножие на хълма и просто ни наблюдаваха. Следобеда голям отряд вражи копиеносци тръгна към Акве Сулис. Щяха да открият, че градът е изоставен и почти пуст. Очаквах да видя пламъци и дим от горящи сламени покриви, но огньове не се появиха, а привечер саксите се върнаха от града, натоварени с плячка. Сенките на спускащата се нощ разстлаха мрак над речната долина и докато ние на върха на Минид Бадън все още изпращахме последните отблясъци на дневната светлина, мракът под нас се изпъстри с лагерните огньове на врага.
Сред хълмистата земя на север от нас се виждаха още огньове. Минид Бадън бе като крайбрежен остров отделен от онези хълмове с висока затревена котловина. Мина ми мисълта да прекосим тази висока котловина през нощта, да се изкатерим на билото отвъд нея и да намерим път между хълмовете към Кориниум; затова преди здрач пратих Исса с двадесет души да разузнаят пътя, но те се върнаха и съобщиха, че по билото отвъд котловината е пълно със сакски конници-разузнавачи. Все още не се отказвах от възможността да се опитаме да избягаме на север, но знаех, че сакските конници щяха да ни видят и преди да изгрее деня целият им отряд щеше да бъде по петите ни. До късно през нощта обмислях двете възможности, и накрая избрах по-малкото зло: да останем на Минид Бадън.
Саксите трябва да бяха решили, че ние сме страшна войска. Командвах двеста шестдесет и осем мъже, а саксите не можеха да знаят, че само една трета от тях бяха елитни копиеносци. Другите едва ли щяха да ги изплашат — четиридесет души от градското опълчение, тридесет и шест — калени в битки воини, охранявали Каер Кадарн или двореца в Дурновария (макар че повечето от тези три дузини мъже бяха вече стари и бавни), а останалите сто и десет бяха млади момчета, които още не бяха влизали в битка. Моите седемдесет опитни копиеносци и дванадесетте Черни щита на Арганте бяха сред най-добрите воини на Британия и макар да не се съмнявах, че тридесет и шестте ветерани щяха да бъдат от полза и че младежите също можеха да се окажат страшни войници, все пак войската ми беше твърде малка, за да може да защитава нашите сто и четиридесет жени и седемдесет и девет деца. Но поне имахме много храна и вода, защото бяхме домъкнали на върха седемте каруци със скъпоценния товар, а по склоновете на Минид Бадън имаше три извора.