Господарят на войната

Седяхме със Сийнуин и мълчахме. Дванадесетте Черни щита бяха започнали да пеят и когато тяхната песен свърши, моите хора отговориха с бойната песен на Илтид. Моят менестрел, Пирлиг, им акомпанираше с арфата си. Беше си намерил кожен нагръдник и се бе въоръжил с копие и щит, но всичко това изглеждаше странно на неговата крехка фигура. Надявах се никога да не му се наложи да остави арфата си и да използва копието, защото тогава щеше да се е сринала и последната ни надежда. Представих си как саксите пъплят нагоре по хълма и вият от удоволствие, че в ръцете им ще паднат толкова много жени и деца, но веднага прогоних тази ужасна мисъл. Трябваше да оцелеем, трябваше да защитим укреплението си, трябваше да победим.

На следващата сутрин, под небе натежало от сиви облаци, избутвани от хладен свеж вятър, донесъл пръски дъжд от запад, аз облякох военните си доспехи. Те бяха тежки и аз нарочно не си ги бях сложил досега. Но пристигането на нови сакски подкрепления ме бе убедило, че ще се наложи да се бием, така че, за да вдъхна кураж на хората си, реших да облека най-хубавата си ризница. Най-напред върху ленената си риза и вълнените тесни панталони, навлякох кожена туника, която ми стигаше до коленете. Кожата бе достатъчно дебела, за да издържи на замах с меч, но не и на пробивната сила на копието. Върху туниката нахлузих скъпоценната плетена римска ризница, която моите роби бяха лъснали така че малките брънки светеха. Ризницата беше украсена по ръбовете, врата и ръкавите със златни пръстени. Беше скъпа направа, една от най-скъпите в Британия, и изработена така добре, че можеше да спре всеки удар с изключение на най-свирепия пробив с копие.

Кожените ми ботуши, високи до коленете, бяха обшити с бронзови ленти, за да се плъзгат по тях ударите, идващи под стената от щитове, а на ръцете си имах дълги до лактите ръкавици с пришити към тях железни платки, които пазеха предмишниците ми. Шлемът ми бе украсен със сребърни дракони, които се катереха към златния му връх, а там бе закачена вълчата опашка. Шлемът се спускаше над ушите ми, отзад имаше парче от сплетени пръстени, което пазеше врата ми, а отпред имаше забрало, което можеше да се отваря и затваря пред лицето, така че врагът да не вижда човек пред себе си, а покрит с желязо убиец с два тъмни процепа за очите. Това бе скъпа ризница на голям военачалник и бе направена така че да внушава страх на врага. Затегнах колана с ножницата на Хюелбейн върху ризницата, завързах наметалото около врата си и стиснах най-тежкото бойно копие. Така облечен и с щит, увиснал на гърба ми, аз обходих укреплението на Минид Бадън, за да ме видят всичките ми хора и всички врагове, които гледаха към нас, да разберат, че един господар на бойци е готов за битка. Завърших обиколката си в южния край на нашата отбрана и там застанал високо над врага вдигнах полите на плетената ризница и на кожената туника и се изпиках надолу срещу саксите.

Не знаех, че Гуинивиър е наблизо, и я забелязах едва когато тя се изсмя и смехът й провали донякъде моя жест, защото ме смути. Тя махна с ръка, за да спре още неизреченото ми извинение.