Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
За щастие разпозна някои от сцените, най-вече благодарение на уроците на Сейзед. Той очевидно познаваше добре митологията около лорд Владетеля, също както и много други религии, към които изпитваше странна и необяснима привързаност.
Централна тема на множество сцени беше Дълбината. Непрогледно черна — или виолетова, според изразните възможности на прозореца, — тя беше безформена, наподобяваща пипала маса, простираща се върху няколко витража. Вин вдигна глава към образа на лорд Владетеля и за пръв път почувства, че озарените от фонова светлина рисунки поразяват въображението й.
„Какво ли представлява тя? — зачуди се момичето. — Дълбината? Защо я рисуват без форма? Защо не покажат какво е в действителност?“
Никога не се бе замисляла за Дълбината, но уроците на Сейзед бяха пробудили в нея интерес. Инстинктът й подсказваше, че е измама. Тайна заплаха, измислена от лорд Владетеля, която уж успял да премахне в миналото, за да „извоюва“ императорския трон. И въпреки това, докато разглеждаше тази ужасна сгърчена черна маса, Вин бе почти готова да повярва в историята зад нея.
Ами ако наистина е съществувало нещо подобно? И как лорд Владетеля е успял да го победи?
Въздъхна и поклати глава, за да прогони тези мисли. Вече започваше да разсъждава като благородна дама. Възхищаваше се на красотата на рисунките — и размишляваше върху значението им, — без да се сеща дори за миг за богатството, което ги бе сътворило. Сякаш всички тези украшения бяха напълно естествени.
Колоните в стените не бяха обикновени колони, а истински произведения на изкуството. Огромни знамена висяха от купола на тавана, който се крепеше на резбовани подпори.
Неразделна част от целия този блясък бяха и танцуващите двойки. Пристъпваха грациозно, следвайки ритъма на тихата музика с на пръв поглед лишени от всякакви усилия движения. Мнозина дори разговаряха, докато танцуваха. Жените носеха с лекота роклите си — на фона на много от тях светлосинята рокля на Вин изглеждаше съвсем скромна. Сейзед беше прав: дългата коса наистина бе на мода и повечето жени носеха косите си пуснати свободно.
В светлината на цялото това великолепие мъжете и жените също придобиваха нов изглед. Бяха по-изискани и фини. Това ли бяха хората, които тормозеха и поробваха нейните приятели скаа? Те бяха твърде… перфектни, пропити от добри маниери, за да вършат подобни ужасяващи дела.
„Всъщност дали изобщо забелязват външния свят? — рече си тя, подпряла ръце на масата. — Може би не виждат по-далече от своите кули и балните си зали — също както не виждат какво се крие зад роклята и бижутата ми“.
Сейзед я докосна за миг по рамото и Вин въздъхна и отново зае позата на изискана дама. Миг по-късно поднесоха блюдата — извор на странни ухания и вкусове, които щеше да е изкушена да опита веднага и наведнъж, ако през последните няколко месеца не я бяха подлагали на строги тренировки. Сейзед беше пропуснал уроците по танци, но пък бе отделил голямо внимание на поведението по време на хранене, за което Вин вече му беше благодарна. Както бе казал Келсайър, основната й цел на първия бал бе да се покаже в затова бе важно поне на пръв поглед всичко в нея да е както трябва.
Започна да се храни с изискани движения, както я бяха учили, като се стараеше да действа бавно и безупречно. Не й се нравеше идеята, че ще я поканят на танц, страхуваше се, че ще изпадне в паника дори ако някой я заговори. Но не можеше да се храни безкрайно — особено с малките порции, които й бяха поднесли. Не след дълго приключи и постави вилицата отстрани.
Първият ухажор се приближи след две минути.
— Лейди Валет Реноа? — попита младият мъж и се поклони. Под дългия си черен сюртук носеше зелен жакет. — Аз съм лорд Риан Строуб. Ще ми направите ли компания по време на танца?
— Милорд — отвърна Вин, като сведе глава с престорена скромност. — Много сте мил, но това е първият ми бал и всичко тук е тъй великолепно! Страхувам се да не се спъна от притеснение на дансинга. Може би следващия път…?
— Разбира се, милейди — отвърна младежът с любезно кимване и се отдалечи.
— Много добре, господарке — рече тихо Сейзед. — Акцентът ви беше безупречен. Вие, разбира се, ще трябва да танцувате с него на следващия бал. Но дотогава ще се поупражняваме и в танците.
Вин се изчерви лекичко.
— Може пък той да не присъства.
— Възможно е — съгласи се Сейзед. — Но се съмнявам. Младите благородници доста си падат по нощните забавления.