Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
Усетих в стомаха си напрежение, което не можех да овладея. Между непосредствения ми опит и неговите обяснения се простираше непреодолима бездна. Накрая, като последно средство за защита, се допитах, както бях правил винаги, с нотка на съмнение и недоверие: „Ами ако дон Хуан се е уговорил с младежите и е подготвил всичко това?“
Смених темата и го разпитах за четиримата ученици.
— Нали ми каза, че са сенки? — попитах аз.
— Точно така.
— Съюзници ли бяха?
— Не. Бяха ученици на един мой познат.
— Защо ги нарече сенки?
— Защото в оня момент бяха докоснати от силата на неправенето и тъй като не са чак толкова глупави като теб, те преминаха в състояние, съвсем различно от това, което познаваш. Точно по тази причина не исках да ги погледнеш. Това само би те огорчило.
Нямах повече въпроси. Не бях и гладен. Дон Хуан се нахрани до насита и изглеждаше в отлично настроение. Аз обаче се чувствах подтиснат. Изведнъж ме налегна страшна умора. Осъзнах, че пътищата на дон Хуан са твърде непосилни за мен. Заобяснявах, че нямам качества да стана магьосник.
— Още една среща с Мескалито сигурно ще ти помогне — каза той.
Уверих го, че съм много далеч от такова намерение и че дори не бих помислил за такава възможност.
— С теб трябва да се случат много смайващи неща, за да позволиш на тялото си да се възползва от всичко, което си научил — каза той.
Осмелих се да отбележа, че тъй като не съм индианец, наистина не съм навикнал да водя необикновения живот на магьосник.
— Ако можех да се освободя от цялата плетеница на склонностите си, сигурно бих успял да се справям малко по-добре в тоя свят — казах аз. — Или например, ако отида в ония безлюдни места с теб и заживея там. Засега фактът, че съм и в двата свята едновременно, ме прави безполезен и на двете места.
Той ме изгледа продължително.
— Този свят е твой — каза той и посочи оживената улица навън. — Ти си човек от този свят. Тъкмо там, в този свят се намира твоето ловно поле. Няма начин да се избяга от правенето на нашия свят, затова всеки воин би се постарал да превърне своя свят в свое ловно поле. Като истински ловец воинът знае, че светът е създаден, за да се използва. Затова той го използва изцяло. Воинът е като пират, който никога не се насища да взима и използва всичко, което иска, само дето воинът не обръща внимание или не се чувства обиден, когато и него го използват или и от него взимат.
17
ДОСТОЕН ПРОТИВНИК
Вторник, 11 декември 1962 година
Капаните ми бяха превъзходни; мястото бе добре избрано; през целия ден виждах зайци, катерици и други гризачи, пъдпъдъци и всякакви птици, но не успях да уловя нищо.
Когато излизахме от дома му рано сутринта, дон Хуан ми каза, че този ден трябва да чакам „дар на силата“, някакво изключително животно, което ще бъде подмамено в капана ми и чието месо ще мога да изсуша за „силна храна“.
Дон Хуан изглеждаше някак замислен. Не правеше никакви забележки, нито предлагаше нещо. В края на деня обаче той заяви:
— Някой ти пречи на лова.
— Кой? — попитах аз, направо смаян.
Той ме погледна, усмихна се и поклати недоверчиво глава.
— Държиш се, сякаш не знаеш кой е — каза той. — А цял ден беше наясно кой е.
Наканих се да протестирам, но ми се стори безсмислено. Знаех, че ще каже отново, че е Каталина, и ако това беше загадката, за която намекваше, вярно беше, че знам.
— Сега или ще се върнем у дома — продължи той, — или ще чакаме, докато се стъмни, и ще се възползваме от здрача, за да я хванем.
Той като че очакваше решението ми. Искаше ми се да тръгваме. Започнах да събирам тънкото въже, което бях използвал, но преди да изкажа гласно желанието си, той ме спря и направо ми нареди:
— Седни — каза той. — Би било по-просто и много по-разумно тъкмо сега да си тръгнем, но този случай е особен и мисля да останем. Тъкмо за тебе работа.
— Какво имаш предвид?
— Някой ти пречи, специално на тебе. Затова ти ще се заемеш с него. Аз зная кой е, ти също.
— Плашиш ме — казах аз.
— Не аз — отвърна той и се разсмя. — Плаши те жената, която дебне ей там.
Той замълча, сякаш чакаше да види въздействието на думите си върху мен. Трябваше да призная, че ме обзе ужас.
Преди повече от месец бях изпитал страхотни моменти от срещата с някаква магьосница на име Каталина. Бях се изправил пред нея с риск на живота си, защото дон Хуан ме беше убедил, че тя се стреми да му вземе живота и той е неспособен да отбие атаките й. След като влязох в досег с нея, дон Хуан ми разкри, че за него тя никога не е представлявала опасност и че цялата работа била номер, не в смисъл на злобно самохвалство, а защото искал да ме заплете в капана си.