Великолепният негодник

Нямаше смисъл да се опитва да избегне истината. Любопитството и инатът на Кейт нямаше да оставят въпроса висящ.

— Тя е проститутка.

Робърт почувства как шокът стегна мускулите й под ръката му.

— Разбирам. Тогава съм сигурна, че пътуването ти е било дори по-приятно, отколкото споменът. — Тя издърпа ръката си от неговата и тръгна по-бързо. — Но не биваше да я изоставяш толкова грубо просто защото си смятал, че ще се обидя. Беше много глупаво от твоя страна. Знам колко много си приличаме в очите ти.

— Не знаеш нищо подобно! — грубо извика той.

— Разбира се, че знам. И двете сме в твоя живот само докато ни захвърлиш, достойни сме само да те забавляваме в леглото и нищо повече. Всъщност чувствам, че доста приличам на нея.

— Тя не е моята…

— Няма нужда да го отричаш, за да щадиш чувствата ми. Като имам предвид плътската ти природа, ще е лудост от моя страна да очаквам да се въздържаш, когато на сцената се появи толкова изкусителна жена. — Думите й се лееха бързо, изсипваха се като скали, рухнали при земно свличане. — Тя изглежда много добродушна. Сигурна съм, че е била и много услужлива.

— Да, но не към мен. Джок беше този, който спеше с нея.

— А сега е твой ред?

— Ако исках да легна с нея, щях вече да съм го сторил. Двамата с Джок и друг път сме си споделяли жените. — Още една грешка! Съвсем ясно видя, че на нея не й се понрави картинката, която рисуваше пред нея. — Джок я води в замъка заради…

— Не ме интересуват курвите ти. — Тя държеше лицето си извърнато от него, но той виждаше, че страните й са пламнали. — Дори е много добре, че си я довел за собствено удоволствие, защото аз не съм бременна. И ти няма да искаш да застрашаваш Крейда, като ме докосваш.

Думите й го поразиха с такава сила, че той веднага разбра колко упорито е отбягвал да мисли за тази възможност. Бе мислил само за Кейт, за нещата, които ще прави с нея, за начините, по които ще я обладава, ще се съединява с нея.

— Сигурна ли си?

— Цикълът ми мина, но дори и да не бе така, пак нямаше да ти позволя да дойдеш в леглото ми. Така че чувствай се свободен да идеш при своята Нора и…

— По дяволите! — Сляпа ярост и гняв избухнаха в главата му и той знаеше, че те не са причинени от думите й, а от преградата, която вече съществуваше между тях. Настигна я само с две крачки, сграбчи лакътя й и я издърпа в нишата на някаква месарница, край която минаваха. — Не ми трябва позволението ти, за да легна с някоя курва или със собствената си съпруга. Мога да сторя и двете неща, стига да реша.

— Пусни ме!

— Само ако млъкнеш и ме изслушаш. — Той подпря ръцете си на стената от двете страни на главата й, като така успя да я задържи. Усещаше топлината на тялото й и му се искаше да се отърка нагоре и надолу по нея като котка. — Не доведох тази жена заради себе си. Доведох я за Гавин.

— За Гавин! — Очите й се разшириха от слисване. — Защо?

— Джок казва, че тя е весело и забавно момиче, а Бог ми е свидетел, на Гавин наистина му трябва малко разтуха. — Той се намръщи. — Преди да си е вкарал главата в торбата и не е разкъсан на парчета.