Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Калкута, чудовищен град с огромни бедняшки квартали, болести и бедност, е притиснат в зловонните обятия на древен култ. В разложената му сърцевина е четириръката богиня Кали, нетленната черна майка на болката, в чиято песен звучат смърт и погибел.
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
Перейти на страницу:
Този път не бях притеснен. Вдигнах внимателно дъщеря си, обхванах с длан главата й, притиснах я, както толкова пъти досега, до гърдите и рамото си и направих трийсетте крачки до летищния метален ковчег с малкото копринено легълце в него.
Докато излетим, няколко пъти съобщаваха, че самолетът има закъснение. Чакахме час и половина и през цялото време се държахме с Амрита за ръце, а когато накрая боингът 747 излетя, не погледнахме към илюминаторите. Мислехме за малкия ковчег, който бяхме видели как товарят на самолета. Самолетът започна да се извисява, а ние мълчахме. Не погледнахме навън и когато облаците затулиха последната панорама от Калкута. Взехме нашето бебе и се прибрахме вкъщи.
16.
Ясно е, че откровението е близо.
Перейти на страницу: