Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Всъщност не. Просто се сетих за нещо. — Старецът отиде до огъня и протегна ръцете си към пукащите пламъци.
— Как се справят хората ви с кораба?
— Надявам се, че утре ще е готов — отговори Ургит. — Зимата наближава, а моретата около южния край на полуостров Урга съвсем не могат да бъдат наречени тихи дори и в най-добрите сезони, така че наредих на корабостроителите да положат специални усилия. — Той се наведе напред и небрежно метна пилешкото бутче в камината. — Беше прегоряло — каза той разсеяно. — Всяко ястие в този замък ми се носи или прегоряло, или сурово. — Той погледна Белгарат с интерес. — Ти ме интригуваш, старче. Не приличаш на онзи тип хора, които завършват кариерата си, като се наемат на нийсански кораб за роби.
— Начинът, по който изглеждат нещата, заблуждава — сви рамене Белгарат. — Вие също не приличате много на крал, но в крайна сметка носите короната.
Ургит се протегна и свали малкия железен обръч. Погледна го с отвращение и го подаде на Белгарат.
— Искаш ли това нещо? — попита той. — Сигурен съм, че ще изглеждаш много по-царствен от мен, а и аз ще бъда много щастлив, ако се отърва от него — особено като се има предвид, че Кал Закат иска така силно да вземе главата ми изпод него. — Той го пусна на пода до стола и се чу глухо издрънчаване. — Нека се върнем към нещо, което обсъждахме вчера. Ти ми каза, че познаваш Белгарион.
Белгарат кимна.
— Колко добре?
— Колко добре може един човек да познава друг?
— Заобикаляш въпроса ми.
— Така изглежда, нали?
Ургит се вгледа внимателно в стария човек.
— Как мислиш, че ще реагира Белгарион, ако му предложа да се съюзим и да прогоним малореанците от континента? Сигурен съм, че присъствието им тук го тревожи почти колкото и мен.
— Шансовете не са много добри — каза Белгарат. — Може и да успеете да убедите Белгарион, че идеята е добра, но останалите алорнски монарси вероятно ще възразят.
— Но те постигнаха споразумение с Дроста, нали?
— Това беше между Родар и Дроста. Винаги е имало една предпазлива дружба между драснианците и надраките. Този, който ви е нужен, за да приеме идеята ви, е Чо-Хаг, а той никога не е бил приятелски настроен към мургите.
— Имам нужда от съюзници, старче, а не от плоски забележки. — Ургит замълча. — А какво би станало, ако можех да си поговоря с Белгарат?
— Какво ще му кажете?
— Ще се опитам да го убедя, че Закат е много по-голяма опасност за Западните кралства от мен. Може би той ще накара алорните да се вслушат в разума.
— Мисля, че и тук няма да имате късмет. — Старецът се загледа в танцуващите пламъци: светлината от огъня проблясваше в късата му сребриста брада. — Трябва да разберете, че Белгарат не живее в един и същи свят с обикновените хора. Той живее в света на първопричините и природните сили. Сигурно гледа на Кал Закат като на малко повече от дребно дразнене.
— Кълна се в зъбите на Торак! — изруга Ургит. — Откъде да намеря войниците, които ми трябват?
— Платете на наемници — предложи Силк, без да се обръща от прозореца, където стоеше.
— Какво?
— Бръкнете в кралската хазна и извадете малко от легендарното червено злато на Ангарак. Пуснете слух в Западните кралства, че се нуждаете от добри бойци и сте готов да им платите с много злато. Ще бъдете залети от доброволци.
— Предпочитам хора, които се бият заради патриотизма или религията си — заяви твърдо Ургит.
Силк се обърна и развеселено каза:
— Забелязал съм това предпочитание у много крале. То не изтощава кралските хазни. Но повярвайте ми, ваше величество, лоялността към един идеал може да варира в интензитета си, но лоялността към парите не се променя никога. Затова и наемниците са по-добри бойци.
— Ти си циник — обвини го Ургит.
Силк поклати глава.
— Не, ваше величество. Аз съм реалист. — Той пристъпи към Сади и промърмори нещо. Евнухът кимна и дребният драснианец тихо излезе от стаята.
Ургит повдигна вежди въпросително.
— Той ще започне да опакова багажа, ваше величество — обясни Сади. — Ако ще отплаваме утре, трябва да започнем да се подготвяме.
Ургит и Сади разговаряха тихо около петнадесет минути. После вратата се отвори отново и Поулгара и останалите дами влязоха с лейди Тамазин.
— Добро утро, майко — поздрави я Ургит. — Добре ли спа?
— Много добре, благодаря. — Тя го погледна критично. — Ургит, къде ти е короната?
— Свалих я. От нея ме боли глава.
— Веднага си я сложи.
— Защо?
— Ургит, не приличаш много на крал. Ти си слаб и нисък и имаш лице на невестулка. Мургите не са умни. Ако не носиш короната си непрекъснато, ще забравят кой си. Сложи си я.