Пепеляшка и царският син
- Автор: Талев Димитър
- Серия: Самуил #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепеляшка и царският син». Краткое содержание книги:
Самуил Мокри гледаше с ненаситни очи градските стени и сякаш да ги изгори с погледа си — толкова силно беше желанието му да разруши тая непреодолима ограда и да проникне в големия крайморски град. Някога към него се е приближавал без сполука и великият Симеон, а векове преди него още Испериховият брат Кубер е напирал върху тия стени с многобройни славянски пълчища от цялата Долна земя. Като сив вълк, който се върти около здраво оградена кошара, великият войвода сбута коня с железните стремена, подкара го по широкото плато вдясно и все оглеждаше далечната крепостна стена. Войниците му вървяха след него и тихата им врява се сливаше с глухия тропот на конете. Като вървеше така по височината сред полето, Самуил съгледа и позна в далечината надолу големия път, който идеше чак от бреговете на Синьото море; виждаше се отдалеко цяла върволица от люде, коли и добитък, която се точеше по пътя чак накъм градските стени, където се издигаха една до друга две най-високи кули и навярно там беше някоя от градските порти. После великият войвода се върна с людете си да разгледа крепостните стени и от другата им страна. Видя и цариградските порти, също и пътя за Цариград. Със същото внимание той разглеждаше и всички места около градските стени, от морския бряг на едната им страна до брега на другата им страна. Виждаше той прегоряло вече голо поле, пръснати по него дървеса, редица тополи край пътищата, по междите на скосените за трети път ливади, край пресъхналите потоци. Тук се забелязваха и села по-нагъсто, а вляво се тъмнееха гористите ридища на Хортач.
Като гладен вълк се въртеше Самуил Мокри край оградата на големия град и търсеше откъде би могъл да я прескочи. Висока беше тя и здрава, но голямо беше желанието на великия войвода да влезе в тоя град. И пак мислеше, той не за славата на завоевателя, а за царството, което искаше да издигне. Той откъсна с усилие поглед от далечната каменна стена и плесна коня си по влажната шия, обърна го натам, откъдето бе дошъл.
Самуил Мокри ходи още много дни по Солунското поле оттатък Вардара. Стигна той и до Струма, навлезе и в гористите усои на Круша планина, ходи и близу до южните подножия на Беласица. Бързи гончии непрекъснато го свързваха с другите две български дружини които се движеха наоколо според неговите движения и по негова повеля. Той обходи цялата тази страна, оглеждаше всеки дол и бряг, всяка пътека и поляна, ала сега още повече търсеше людете, които живееха по тия места. Славянските селища тук бяха много. Ромеите бяха повече край трите главни пътища, които излизаха от Солун, в по-големите селища, дето имаше царски люде и войска, по стражевите или болярските кули, които бяха пръснати из цялата равнина, по проходите на север и на запад. Славяните бяха чували вече за него и за делата му, посрещаха го и го изпращаха като свой, макар и не без страх, щом беше болярин и войник, но техният страх от ромейските боляри беше по-голям. Самуил им говореше за тяхно, българско царство и те се заслушваха в думите му, но си мислеха дали не би могъл да ги поведе за плячка към богатия град на морския бряг. Ромеите той избягваше. Към техните кули и селища се сбърна едва когато реши да се връща в България.
По заповед на великия войвода и трите дружини тръгнаха едновременно от изток към запад. Неговата дружина се движеше най-близу до града, а другите две бяха по на север и обхващаха местата чак до Круша и към Беласица. Те навлизаха сега във всяко ромейско или смесено селище, обсаждаха всяка стражева или болярска твърдина. Водеха се краткотрайни битки — ромеите нямаха големи сили, българите пък нямаха много време да се бавят около всяка кула, но разрушиха и опожариха много твърдини, пък и мирни села, дето людете се опитваха да се защитават. Където минаваха трите български дружини, далеко пред тях по посока към запад, към бреговете на Вардар вървяха големи стада добитък и най-вече коне. Събирани бяха и отвличани тия стада от ромейските селища, през които минаваха българите.
Трите дружини се върнаха заедно във Воден. Доведоха те големи стада ромейски коне, едър и дребен добитък, а великият войвода Самуил Мокри донесе в мислите си големия крайморски град в един по-ясен образ — той бе видял стените му и блясъка на Бялото море.