Пепеляшка и царският син

Войската мина също през Обител и се спря на четвъртия ден чак по поляните край Воден. Тук великият войвода я раздели на три части: едната част остана във Воден, другата изпрати в Мътлен, а трета една част върна в Сетина.

От цялата войска Самуил избра три дружини от по петстотин души най-добри войници и началници, все конници. Всяка дружина водеше и по петдесет свободни коня. Както бяха подбрани людете и конете им, така беше подбрано и всяко нещо по тях — оръжието, облеклото, конската сбруя. Войниците бяха въоръжени само с дълги мечове и с мечици, които носеха отзад, напреко на кръста; носеха яки плетени ризници от бохемски тел, островърхи шлемове също от бохемско желязо, наръкавници до лактите, облеклото им беше от зелена обработена кожа, обути бяха с високи подковани обуща. Само торбите и съдовете им за вода бяха по-големи, а всичко друго по тях беше леко за носене. И все бяха млади люде, и войниците и началниците им — най-стар и много по-стар от другите беше първият им началник Самуил Мокри.

Великият войвода не каза никому по-точно за къде готви тия три дружини. Дори и на царя и на по-първите войводи каза само общи думи:

— Ще ги водя към Солун.

— Как тъй към Солун… с хиляда и петстотин души! — подигна вежди Ивац.

— Стигат. Солун аз няма да вземам — усмихна се Самуил.

— Но мигар ти — разтревожи се царят, — ти ли ще ги водиш!

— Да. Иначе не може.

— Но това е опасно за тебе, велики войводо, с три дружини в чужда земя!

— Искам да видя всичко с очите си. За нас е опасно навсякъде, като сме на война, а там аз трябва да видя всичко с очите си.

— Тогава — улови го за ръката стремително, с двете си ръце пернишкият войвода Кракра, — тогава вземи и мене, братко!

Самуил сложи другата си ръка върху ръцете му и пак се усмихна:

— Млади люде са нужни за тая работа, по-млади. Аз пък — изпревари той думите му, — аз… трябва.

Той не взе с тия дружини и сина си, дотолкова беше опасно това, което предприемаше с тази малка войска, но за себе си каза: трябва.

Два дни след Петровден той изпрати първата от трите дружини да мине Вардара и да навлезе в Солунското поле, на отвъдната страна на големия град и чак към Струма. Една неделя след тая първа дружина замина самият той с втората дружина, направо от Воден, по северната страна на вардарските блата и през реката Вардар. Нареди също и на третата дружина да тръгне, тя пък една неделя след него, през Верея, по долината на Бистрица, по южната страна на вардарските блата и през самите блата, като пресече Вардара през най-долното му течение, където е най-сгодно, и там ще се движи тя — между левия бряг на реката и големия град.

— Все повече през води ще се движиш — рече той на полковника й. — През блата и реки, та дано да са по-пресъхнали в това горещо вече лято…

Което бе наумил да свърши в тоя поход на трите конни дружини, трябваше да го свърши неговата дружина и той самият, а другите две бяха негови пазители, като крила от двете му страни, към Вардара едната и към Струма другата. Те трябваше да смущават повече ромеите, да отвличат вниманието им, да ги заблуждават, пък и да гледат всичко с четири очи. За безопасността в похода и за всичко, що беше нужно в него, Самуил Мокри се надяваше и на многото български славяни, които населяваха тия места чак до самите стени на Солун. Това беше земя на ринхините…