Пепеляшка и царският син
- Автор: Талев Димитър
- Серия: Самуил #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепеляшка и царският син». Краткое содержание книги:
На срещуположния край на лъката се виждаше стадо овци, което бе побягнало нататък, когато дружината прегази реката, а сега пасеше мирно там, разпиляно между ниските ракитаци. Овчарят бе изчезнал, но сигурно се спотайваше някъде наблизу. Неколцина войници се насочиха към стадото, уловили ръчките на мечиците си. Самуил махна с ръка:
— Не, не! Кажете им да се върнат при конете си. Ние сме за малко тук. Да си отдъхнем. После, после… Гладни няма да останем.
Късият час на почивката мина неусетно или пък нетърпението на великия войвода беше преголямо. Докато се поогледаха войниците, той отново даде знак за тръгване. Когато изтопуркаха конете пак на открито поле, Самуил поведе дружината си право на югоизток. Далечината напред беше пак скрита в светнала, сякаш нажежена от слънцето мъглица. Не много далеко вляво се надигаха едва-едва разлати хълмища, по които се тъмнееха гори. Те се протягаха също на югоизток и се губеха нататък. Стъпка по стъпка конете бързо засилиха ход и като че ли гледаха да не се отдалечават повече от тъмнеещата линия на проточилите се вляво височина. Ала сякаш и те чувствуваха, че целта на това препускане през равнината беше вече близу и бързаха-бързаха да я стигнат.
В простора право насреща най-напред блесна морето — широка сребристосинкава ивица, в която се отразяваше небесната светлина. Равнината напреде изглеждаше като праг към това далечно отражение на светналото небе. Великият войвода летеше сякаш към самото слънце, разтворил жадни очи.
— Още малко… още малко… Ето!
Той препускаше само на един конски скок пред войниците си, които се бяха струпали нашироко зад него, вече без ред и също така нетърпеливи. Самуил усещаше всеки миг, че те са близу до него, веднага след него и в общия грохот на хилядите конски нозе долавяше като че ли ударите на всяко копито. Той се извърна, замахна широко с ръка и силният му глас мина през безспирния тътен около него:
— Ето морето! Бялото море…
Земята въздъхна и затътна още по-силно.
По едно време далечният блясък на морските води започна да чезне, да потъва и равнината пред конниците взе да се надига по-високо, да расте като преграда пред очите им. Цялата дружина се втурна през една широка низина и когато не след много стотиците коне загребаха нагоре по отсрещната страна на низината и излязоха на едно невисоко плато, конят на великия войвода опъна предните си нозе и току се потътри по сухата трева, после се дръпна назад и се дигна за един миг на задните си нозе. Струпаха се гъсто току зад него и другите коне, над земята изеднаж легна тишина, докато започна да се чува пръхтенето на задъханите коне, сухото поскърцване на кожените седла, тихото свистене на размахваните конски опашки. Уморените ездачи мълчаха и ту един, ту друг облизваха с лепкавите си езици пресъхналите устни. Някой промълви хрипливо:
— Солун…
Далече напред, тъкмо там, където равнината надигаше широкия си гръб и закриваше блесналите морски води, се очертаваха доста ясно върху светлото небе високи крепостни стени едва ли не по целия хоризонт нататък. На такова разстояние не се виждаха по тях ни люде, ни каквото и да било друго, не се виждаха и зъберите им, но личеше, че това беше един огромен каменен пояс, който опасваше големия град по височините около него. Това беше една необикновено висока крепостна ограда, която скриваше целия град, препречваше хоризонта. Гордо и застрашително се издигаха по цялата й дължина още по-високи кули. Самуил знаеше, че на много места стените бяха двойни и тройни, на много места между тях бяха издълбани цели пропасти — ровове и ями, знаеше, че зад тия стени живееше едно гъмжило от шестдесет хиляди души и повечето бяха ромеи. Великият войвода бе чувал и знаеше много неща за тоя град и което не бе чувал с ушите си, сега го търсеше с мисълта си. Като гледаше високите стени насреща, той негли виждаше и скрития зад тях град, безбройните му къщи и улици, шумните му стъгди и пазарища, църквите му, царските сгради и управления, а колко ли кораби се люлееха по водите на широкото му пристанище…