Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
Затова, докато другите се възхищаваха от блестящите стратегии, които развиваха за завоевателна война срещу Бирма и Тайланд, докато се прехласваха по гръмките изявления на Ахил, че „Индия най-после ще заеме подобаващото й се място сред другите държави“, Вирломи ставаше все по-скептична. Ахил изобщо не се интересуваше от Индия, колкото и добре да звучаха изказванията му. А когато тя се изкушеше да му повярва, просто поглеждаше Петра, за да си спомни истинската му същност.
Понеже другите явно вярваха в концепцията му за бъдещето на Индия, Вирломи пазеше мнението си за себе си. Наблюдаваше и чакаше Петра да я погледне, за да й намигне или да й се усмихне.
Този ден дойде. Петра я погледна. Вирломи се усмихна.
Петра безучастно отмести поглед, сякаш Вирломи беше стол, а не човек, който се опитва да завърже контакт.
Вирломи не се обезкуражи. Продължи с опитите да привлече вниманието й, докато един ден Петра не мина покрай нея, когато отиваше към чешмата, подхлъзна се и се подпря на стола й. Докато Петра шумно се изправяше, Вирломи ясно чу думите й:
— Престани. Той гледа.
Това беше всичко. Потвърждение на подозренията на Вирломи за Ахил, потвърждение, че Петра я е забелязала, и предупреждение, че няма нужда от помощта й.
Е, нищо ново. Петра никога не се е нуждаела от помощ, нали?
След това, само преди месец, Ахил изпрати писмо до всички със заповед да използват старите планове — първоначалната стратегия за масирано нападение, за хвърляне срещу Бирма на многочислена войска и организиране на постоянни пътища за снабдяване. Това сащиса всички. Ахил не даде обяснение, но изглеждаше необичайно мълчалив и всички разбраха. Блестящата им стратегия беше отхвърлена от възрастните. Планът бе изработен от някои от най-гениалните военни стратези на планетата, а възрастните щяха да я пренебрегнат.
Всички бяха възмутени, но скоро отново се заеха с рутинната работа, опитвайки се да нагодят старите планове за наближаващата война. Разпределението на войски беше друго, провизиите бяха в изобилие в един район и не достигаха в друг, но всичко можеше да се нагоди. Скоро получиха плана на Ахил — или по-скоро на Петра — за изтегляне на армията от пакистанската граница и хвърлянето й срещу Бирма. Планът беше гениален, използваше съществуващите железопътни и въздушни пътища, тъй че да останат невидими от сателитите, докато войската изведнъж не се комплектова на границата. Врагът щеше да има най-много два дни, за да реагира; а ако не беше достатъчно бдителен, щеше да забележи опасността едва ден преди нападението.
Ахил замина за едно от честите си пътувания, но този път Петра също изчезна. Вирломи се страхуваше за нея. Дали бе изпълнила предназначението си и сега той щеше да се отърве от нея?
Но не. Същата нощ, когато Ахил се върна, Петра също се появи.
На сутринта получиха заповед да започнат с придвижването на войската. Щяха да изпълнят находчивия план на Петра за незабелязано прехвърляне на армията на бирманската граница. След това — в противоречие със също толкова находчивия й план — да започнат тромава масирана атака.
Нямаше логика.
Тогава Вирломи получи електронно писмо от министъра на колонизацията — полковник Граф, онзи стар негодник:
Сигурен съм, че ти е известно, че една от възпитаничките на Военното училище, Петра Арканян, не беше освободена заедно с другите участници в отряда на Ендър Уигин. Много съм заинтересован да я намеря и имам основания да смятам, че е била закарана против волята си на територията на Индия. Ако знаеш нещо за местонахождението и състоянието й, моля да ме уведомиш. Сигурен съм, че на нейно място би се радвала някой да направи това за теб.
Почти веднага получи електронно писмо от Ахил:
Сигурно съзнаваш, че по време на война всеки опит да изпратиш информация извън системата на индийската армия ще бъде разглеждан като шпионаж и държавна измяна, което незабавно се наказва със смърт.
Значи Ахил наистина държеше Петра в изолация, далеч от външния свят.
Вирломи дори не се замисли как да постъпи. Това нямаше нищо общо с индийската национална сигурност. Затова, макар че прие сериозно заплахата, тя не смяташе, че е неморално да наруши забраната.
Не писа пряко на полковник Граф. Не можеше да изпрати и писмо, в което по някакъв — дори най-заобиколен — начин да се споменава Петра. Всяко писмо, изпратен от Хайдарабад, се проверяваше. Пък и сега, като се замислеше, тя и другите възпитаници на Военното училище тук, в Отдела за стратегическо планиране, бяха съвсем малко по-свободни от Петра. Нямаше право да напуска територията на базата. Нямаше право да контактува с никого освен със специално упълномощени за това военни.