Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
Планът му беше отчаян, но когато стигна до мястото си, Мърсър изпита слаба надежда. Самолетът имаше ски и той не се тревожеше за приземяването. Притесняваше се колко време щяха да останат на леда. Когато бомбата избухнеше, едва ли от самолета щеше да остане голяма част, която да предпази единайсетте човека от природните стихии. Трябваше да им намери подслон. Мърсър имаше предвид едно място, но откриването му зависеше от човек, мъртъв от петдесет години.
Той разгърна картата на майор Дилейни и се вторачи в цифрите. Първата му мисъл беше да каже на пилотите посоката, която Дилейни бе използвал, за да стигне от мястото на катастрофата до Кемп Декейд. Намирането на мястото щеше да бъде просто геометрично уравнение.
И грешно.
Заради сателитите за глобално позициониране и другите помощни средства повечето съвременни навигатори пренебрегваха факта, че магнитният Северен полюс не е неподвижна точка. Полюсът можеше да се придвижи петдесет мили за един ден и се преместваше на северозапад средно с девет мили всяка година. Желязното ядро на земята, което генерираше магнитното поле, леко се разминаваше с въртенето на кората, създавайки това невидимо движение. За да намери самолета, Мърсър трябваше да вземе под внимание петдесетте години на преместване спрямо посоката на Дилейни — разлика от близо четиристотин и петдесет мили.
Той взе калкулатор и направи изчисленията колкото бе възможно по-бързо, мислейки за безмилостното броене на бомбата. Мърсър не можеше да се довери на пресмятанията на Дилейни, че е вървял триста километра, за да стигне до изоставената база. Когато поемеха в обратна посока по маршрута му, Мърсър можеше само да се надява, че ще забележат самолета му. Преди няколко дни Ервин бе казал, че през последните десетилетия в района около мястото на катастрофата на С-97 има много по-тънка снежна покривка. Това беше малко късмет, от който се нуждаеха.
Мърсър усети ръка на рамото си и вдигна глава.
— Мога ли да помогна с нещо? — попита Ервин Пул.
— Донеси сателитния телефон на Марти. Ервин поклати глава.
— Той вече опита. Не може да се включи към никой сателит. Сега е максимумът на слънчевата активност.
— В такъв случай молиш ли се вече? — Да.
— И аз.
Пилотите не зададоха въпроси, когато Мърсър им каза новия курс на полета, защото той беше единственият човек, който имаше представа как да ги спаси. Мърсър се върна в задната част на самолета, където Айра, Марти и Аника бяха затрупали бомбата с багаж.
— Колко време остава? Айра погледна часовника си.
— Четиридесет и пет минути и тридесет секунди.
— След четвърт час отново ще летим над Гренландия, а няколко минути по-късно — над мишената.
— Нямаме много време — подчерта Марти.
— Дори да не намерим самолета на Дилейни, ще можем да се приземим и да се надяваме, че от нашия самолет ще остане достатъчно, за да ни подслони.
— Дръпнахме далеч от бомбата по-хубавите храни, къмпинговото оборудване и горивото за готвене — обясни Айра. — Ще ги вземем, когато тръгнем към самолета.
— Добра идея. Не се сетих за това.
— Не благодари на мен. Идеята беше на доктор Клайн. Мърсър й се усмихна.
— Интелигентна, смела и съобразителна. Имаш ли недостатъци?
— Напивам се от една чаша вино.
— Наричаш това недостатък? — Мърсър се засмя, опитвайки се да разведри мрачното настроение. — Аз го наричам повод да прекараме един уикенд заедно в Напа Вали.
Аника се престори на ужасена.
— Вие, американците, ме отвращавате. Долината на Лоара или нищо друго.
Закачките не продължиха дълго. Ужасът на положението им засенчи всичко. Когато навлязоха над Гренландия, Мърсър накара всички да оглеждат снега, леда и скалите долу. Макар че оставаха няколко минути, докато стигнат до пътеката на Дилейни, той искаше да свикнат с неравния релеф, за да бъдат по-добре подготвени да забележат някаква аномалия.
За да засекат маршрута на Дилейни, трябваше да летят трийсет минути навътре в сушата и после да завият на североизток, да се върнат към брега и да се спуснат на около хиляда фута над земята. Приведен между седалките на пилотите, Мърсър държеше гайгеровия брояч. Изчисли, че се намират на около четиридесет мили южно от мястото на катастрофата.
Всички наблюдаваха терена долу, опитвайки се да съзрат отражение на слънчевата светлина в метална повърхност или нещо като крило на самолет. Както Ервин бе прогнозирал, количеството на снега там не беше голямо като около лагера на „Геопроучвания“. На неравни интервали се появяваха голи скали и назъбени върхове, които се подаваха над снега. Имаше достатъчно покрити със сняг ивици, където да се приземят, но това увеличаваше вероятността самолетът да е затрупан надълбоко като Кемп Декейд. Скоро щяха да разберат.