Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Върху продължението на нара имаше кошници с различни размери и форми в по-големите имаше дрехи, подредени така, че да се вижда украсата им от мъниста, пера и кожи. В някои от кошниците и на куките имаше гривни и браслети изваяни от бивник и огърлици от животински зъби, сладководни мидички, рапани, цилиндрични тръбички от липа, естествени и оцветени мъниста и висулки от бивник, като между тях изпъкваше янтарът. На стената висеше голям отломък от мамутски бивник, гравиран с необикновени геометрични фигури. Дори ловните оръжия и връхните дрехи, окачени на дървени куки, допринасяха за цялостния ефект на обстановката.
Колкото повече гледаше, толкова повече откриваше, но предметите, които като че ли най-много привличаха и задържаха вниманието и бяха една красиво изработена статуетка на Майката, разположена в ниша и резбите близо до работното му място.
Ранек я наблюдаваше и мислено отбелязваше върху какво се спира погледът и и в какво се вглежда по-внимателно. Когато погледът и се спря на него, той и се усмихна. Разположи се край тезгяха — долната част на един мамутски крак вкопана в пода така, че плоската, леко вдлъбната колянна става да стига почти на височината на гърдите му, когато седне на рогозката на пода. На извития хоризонтален работен плот, сред множество гравьорски резци и длета от кремък, които използваше за резбоване, имаше недовършена фигура на птица.
— Ето върху това работя сега — каза той като наблюдаваше изражението и докато и подаваше фигурата.
Тя внимателно пое костената статуетка в ръцете си, погледна я, сетне я завъртя и я разгледа по-отблизо. Озадачена, тя я заоглежда ту от едната ту от другата страна.
— Като погледна така — птица — каза тя на Ранек, — но ето сега — тя я завъртя на другата страна — жена!
— Великолепно! Веднага забеляза. Точно това се опитвах да постигна. Исках да покажа превъплъщението на Майката, Нейната духовна форма. Искам да я покажа, когато приема формата на птица, за да прелети от тук в света на духовете, но продължавайки да бъде Майката, жената. Искам да съчетая двете форми в едно цяло!
Черните очи на Ранек блестяха, беше толкова възбуден, че едва смогваше да даде словесен израз на чувствата си. Айла се усмихна на ентусиазма му. Това беше негова черта, която не беше забелязвала по-рано. Обикновено той изглеждаше много по-незаинтересован, дори когато се смееше. За миг Ранек и напомни за Джондалар, когато той развиваше идеята си за копиехвъргача. Тази мисъл я накара да се намръщи. Онези летни дни в долината изглеждаха толкова далеч. Сега Джондалар много рядко се усмихваше, а ако го стореше, веднага след това ставаше сърдит. Изведнъж я обзе чувството, че на Джондалар не би се понравило това, че тя е тук, че разговаря с Ранек, че изслушва словата му, пропити със задоволство и възбуда, и това я накара да се почувства нещастна и донякъде разгневена.
11
— Айла, ето къде си била — каза Диджи, минавайки през Лисичето огнище. — Започваме да свирим. Ела. И ти, Ранек.
По пътя Диджи събра почти целия Лъвски бивак. Айла забеляза, че тя носи мамутския череп, а Торнек — лопатката, която беше изрисувана с подредени червени линии и геометрични форми и Диджи отново каза непознатата дума. Айла и Ранек ги последваха навън.
Перести облачета се носеха на север по смрачаващото се небе, а вятърът се усилваше, разделяйки влакната върху кожените качулки и анораци, но това изглежда не правеше впечатление на събралите се в кръг хора. Огнището на открито, което беше изградено от купчинки пръст и няколко камъка, за да прониква в него северният вятър, се разгаряше все по-силно, постоянно подхранвано с кости и дърва, но огънят бледнееше пред ослепителния блясък на залязващото на запад слънце.
Няколко големи кокала, сякаш случайно разхвърляни наоколо, се оказаха със специално предназначение, когато Диджи и Торнек седнаха на тях, присъединявайки се към Мамут. Диджи постави боядисания череп на земята и го подпря отпред и отзад с други големи кости. Торнек държеше оцветената лопатка изправена и я почукваше на различни места с инструмент, подобен на чукче, направен от рог на елен, като внимателно променяше положението и.
Айла беше смаяна от звуците, които той изтръгваше от инструмента — толкова различни от тези, които беше чула вътре. Усещаха се барабанни ритми, но този звук беше много отчетлив, не беше чувала друг такъв преди, и въпреки това в него имаше нещо завладяващо познато.