За честта на брата

Пръстите му се заровиха в косата й и разпиляха фуркетите по пода. Когато червените къдрици се пръснаха по гърба й, той ги отмести настрана, за да откопчае кукичките отзад на роклята й.

— Обичам те, Абигейл. Искам любовта ти.

— Обичаш ме? — ахна тя и се отдръпна леко.

— Да, скъпа. Как може да не го знаеш? — Той прокара пръст по бузата й. — И сърцето ми, преди да се съедини с твоето, ми каза, че и ти може би ме обичаш.

— Обичам те, Доминик. — Тя се засмя, не можейки да скрие радостта си. — Макар че, ако ми беше казал, когато стъпи на борда на „Република“, че ще се влюбя в такъв дързък пират, щях да те нарека лъжец.

— Капер, скъпа.

— Може би, но ти открадна сърцето ми.

Когато устните му се спуснаха по шията й, тя отпъди от мисълта си и последните остатъци от мрачното настроение и страха от неясното бъдеще. Копнееше за радостта, която той й даваше. Искаше тази радост, искаше и него.

Доминик хвърли наметалото й върху бодливия сламеник на одъра и я положи отгоре. Тя протегна ръце към него. Той се усмихна и промърмори:

— Един момент.

Седна до нея и я притегли към себе си, за да разкопчае и последните кукички на роклята й.

Абигейл въздъхна с жадно нетърпение, докато устата му отпечатваше влажната горещина на целувките над линията на деколтето й. Когато отвън се чуха стъпки, тя замря и сграбчи раменете му.

— Причард няма да ни безпокои — прошепна Доминик, полагайки я обратно на наметалото.

— Откъде знаеш?

Тя вплете пръсти в косата му, която се спускаше по раменете му.

— Защото му платих добре.

— Ти си му платил? Как?

Доминик взе ръката й и прокара пръстите й по ухото си.

— Обицата ти! — ахна тя. — Дал си му обицата си! Толкова се гордееше с нея.

Той обхвана лицето й с широките си длани.

— За какво ми е, скъпа, когато е от миналото ми? Искам те, защото ти си насладата на сегашния момент.

И докато ръцете му я изследваха в едно вълнуващо преоткриване, тя затвори очи и се отпусна в удоволствието на горещия му допир. Устните му бродеха по кожата й, съживявайки всеки инч от нея.

Макар че той бързаше да я съблече и хвърли ризата си върху дрехите й, ласките му бяха бавни. Устата му я изследваше така жадно, както първия път, когато му се беше отдала. Тя изстена срещу устните му, докато ръцете му галеха вътрешната част на бедрата й, карайки я да се притисне по-плътно към него.

Когато откопча копчетата на панталоните му, разбра защо не ги е свалил. Тъй като краката му бяха оковани, не можеше да ги събуе. Тя се засмя.

— Май имаме проблем.

— На мене не ми е чак толкова смешно — тихо изръмжа той до ухото й, изпращайки огнени тръпки по цялото й тяло.

Тя погледна към лицето му и видя как свива устни.

— Скъпи ми капитан Сен Клер, май си станал пленник на любовта.

— Аз ли?

Тя не можа да отговори, защото той започна да я възбужда с целувки, които изстискваха цялата й сила, но въпреки това се опита да откопчае копчетата. Смъкна панталоните надолу по краката му, като не преставаше да го гали. Това докосване прогони смеха й и на негово място се настани една по-всеобхващаща наслада.