За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
Той прошепна до шията й:
— Искам твоята любов да ме съпровожда, когато процесът… Пръстите му докоснаха леко устните му. Да го чуе да говори за ужаса, който ги очакваше извън тези стени — това щеше да съсипе щастието й.
— Не. Не сега.
Той я търкулна по гръб и съблазнителният блясък се върна в очите му. Надигна се и заяви тържествуващо:
— Да, сега, скъпа!
Голата й кожа докосна неговата и сякаш я обхвана жив огън. Леките му целувки заискриха по тялото й. Тя притисна раменете му към себе си и се впи в него, за да вкуси топлата му кожа. Пламъкът у нея се разгоря още по-силно. Когато пръстите й затрептяха по него, той остро си пое дъх. Усмивка раздвижи устните й, когато го чу да изстенва от желание, което не можеше повече да удържи.
Абигейл извика изненадана, когато той я притисна към сламеника. С победоносна усмивка бе впил поглед в нейния. Хвана китката й и я прилепи към одъра. После направи същото с другата и се наведе, за да докосне с устни основата на шията й. Когато тя се размърда под него, той се усмихна.
— Пусни ме! — измърка тя, опитвайки се да се изплъзне от екстаза, който я докарваше до лудост.
— Няма да те пусна, червенокоса магьоснице — измърмори Доминик на ухото й. — Ти си пленница на моята любов за вечни времена.
Тя потръпна и издаде гърлен стон, когато езикът му подразни нежната кожа зад ухото й. После той се спусна отстрани по шията й и тя забрави всичко; остана само неговият топъл допир, който прокарваше пътека покрай гърдите й и през нежната ямка между тях. Тя изстена името му, но това не го спря да слиза още по-надолу, за да изследва най-интимните й съкровища. И да я превърне в жив пламък.
Абигейл осъзна, че той я е пуснал, едва когато обви ръце около раменете му. Потърси устата му и вплете пръсти в косата му. Когато той се плъзна в нея, тя въздъхна срещу устата му. Не съществуваше нищо по-съвършено и по-всепоглъщащо.
Притисна се силно до него, оставяйки жаждата си да се развихри. Неравното му дишане сливаше устните му с нейните. Тази върховна ласка я хвърли във вълните на непреодолим трепет. Овладени от ритъма на сливането, те отпуснаха юздите на взаимното си желание. Огънят на кулминацията разтопи сърцето й и го сля с неговото, осъществявайки несекващия им копнеж.
Абигейл отвори очи и виждайки тъжната усмивка на Доминик, не каза нито дума. Протегна устни към него, за да получи целувката му, и преглътна изхлипването. Беше се заклела да не опропастява със сълзи минутите, прекарани с него.
Доминик я прегърна мълчаливо. Тя съзнаваше, че и той не иска да си признае страха, който се таеше в сърцето му — че може би никога повече няма да споделят този екстаз. Пръстите му се за разхождаха безцелно по ръката й и тя се взря в мръсния таван.
— Тихо, скъпа — прошепна той.
Едва тогава тя осъзна, че от устните й се беше изплъзнало неволно изхлипване.
— Толкова те обичам, Доминик — изстена тя с болка.
— И толкова красиво го правиш.
Долавяйки веселостта в гласа му, тя си пожела да можеше да се усмихне. Това, че той можеше да се шегува пред лицето на смъртта, й доказваше, че капитан Доминик Сен Клер не беше готов да се даде на английското правосъдие. Тя все още не знаеше какво точно е написал в бележката, която трябваше да занесе в Лондон, но подозираше, че планира да бъде спасен по най-зрелищен начин, ако екипажът на „Песента“ успее да стигне навреме до него.
Абигейл се надигна на лакът и се вгледа в усмихнатото му лице. Той я погъделичка отстрани и тя се засмя така щастливо, както не беше очаквала, че ще може. Но веселостта й се изпари, щом осъзна, че Доминик иска тя да го запомни с любов, преплетена със смях.
Той се размърда и тя смутена видя, че сваля пръстена от ръката си.
— Вземи това, скъпа.
И го пъхна в шепата й.
— Но защо?
— Ако нещата не се развият така, както се надяваме, докато си в Лондон. — Когато тя го изгледа с широко отворени от ужас очи, той погали набръчканото й чело. — Занеси го в Замъка на Гръмотевичния камък. Някога, когато между нашите народи се възцари мир, го върни там, където почива сърцето на баща ми.
— Доминик, не говори така.
— Ако можеш да намериш някой друг от семейство Сен Клер, разкажи им, че съм загинал храбро, служейки на родината си. — Нежна усмивка смекчи строгата линия на устата му. — Кажи им, че ти си жената, която съм обичал така, както никоя друга. Кажи им, че ти си единствената, която би могла да носи името ми, ако не бях умрял толкова рано.
Тя положи пръстена на широките му гърди. Седна на ръба на одъра и скри лице в дланите си. Когато го чу да споменава за брак, нещо я разтърси. Точно това я очакваше в дома на сър Харлан, но този брак щеше да бъде истински ад.