Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
Самъртън примигна със зачервените си очи, за да не изтърве тази нова провокация. Дългият месингов цилиндър, който Аштън беше доближил до окото си, го накара да възкликне:
— Боже мой, наистина има!
Лианор също гледаше непрекъснато към Аштън. Почти усещаше, как я наблюдава през далекогледа. Бузите й пламнаха, но това нямаше нищо общо с утринната жега.
Малкълм изскърца със зъби.
— Бих искал да имам оръдие тук! Щях да го гръмна този проклет идиот сред водата и щях да се радвам, като го гледам как потъва, разкъсан на хиляди парченца.
Лианор направи нов отчаян опит.
— Може ли да му изпратя поне писмо?
— Не! — изрева Малкълм. — Да си стои там, докато обмисля как да се отърва от него! След това ще се погрижа да не може никога вече да ни досажда. Аштън Уингейт скоро ще разбере кой от нас двамата е по-силен.
На радостта и щастието, както и на приливите, не може да се устои. Щом мъжете престанаха да обръщат внимание на Лианор, отново я обзеха възторжени чувства. Мисълта, че Аштън толкова държи на нея, та е дошъл чак тук, я опияни. Забрави притеснението, предизвикано от заплахите на Малкълм, и се отдаде изцяло на радостта, че Аштън е наблизо. Притисна с две ръце устата си, за да не избухне във весел смях. Раменете й се разтресоха, толкова силен беше поривът. Мегън тъкмо оправяше стаята. Лианор не искаше да показва чувствата си пред прислужницата. Но не й беше лесно да крие радостта си, особено когато жената изпитателно я поглеждаше в очите, сякаш усещаше промяната. След известно време Мегън полюбопитства съвсем открито:
— Добре ли сте, мадам?
Лианор с усилие прикри усмивката си, кимна бързо и отпусна ръце в скута си.
— Да, защо?
Мегън нацупи устни, гледайки господарката си. През последните седмици беше наблюдавала внимателно младата жена и със загриженост беше забелязала, че тя се подчинява на съдбата си и в присъствието на мъжете се държи послушно, както се очакваше от нея. Но когато бе сама в стаята си, тя стоеше нещастна на прозореца, като че копнееше за друг живот. Сега, напротив, очите й играеха оживено и за пръв път от пристигането си в Билокси господарката изглеждаше наистина щастлива. Високите гласове на верандата се чуваха из цялата къща и Мегън разбра, че на кораба има някакъв мъж, който възнамерява да вземе със себе си госпожата. Доколкото можеше да прецени от промените в господарката, едва ли щеше да му се наложи да употреби сила за това.
— Няма нужда да се страхувате от мен — увери тя Лианор. — Не съм шпионка на мистър Синклер.
Лианор погледна жената, малко уплашена от прозорливостта й. Нямаше намерение да разкрива тайните на сърцето си и запита невинно:
— За какво говориш, Мегън?
Прислужницата кимна с глава към парахода.
— Знам, че там чака един мъж, който е дошъл заради вас и така, както грее лицето ви, бих казала, че не сте нещастна от това.
Очите на Лианор се разшириха. Тя се спуска към Мегън, хвана ръката й и каза настойчиво:
— Не бива да разкриваш на никого, че се радвам на присъствието му! На никого! Особено на мистър Синклер и на баща ми. Моля те! Те мразят мистър Уингейт и не знам какво могат да направят, ако научат това.
— Не се притеснявайте, мадам — успокои я Мегън и взе слабата ръка на господарката си. — Аз също съм била влюбена и добре разбирам, какво чувствате.
Лианор не се отказа веднага от предпазливостта си.
— Какво знаеш за мен?
Мегън сви рамене.
— Чух само това, което казваха мъжете. Че сте загубили паметта си и сте мислели, че сте омъжена за друг. — Тя млъкна, когато започна да разбира връзката. — Той е, нали? Този Уингейт е мъжът, за когото сте смятали, че сте омъжена?
Лианор сведе очи, не виждаше смисъл да лъже, още повече че прислужницата четеше по лицето й какво става с нея.
— Да, аз го обичам, въпреки че много се старая да не е така…
— Добре сте се наредили, мадам, няма що!
Лианор бавно кимна. Би било много трудно, ако не и невъзможно да убие в себе си всяко чувство към Аштън.
Малкият часовник на писмената маса отбеляза с нежен звън два часа, а ударите на големия, долу във фоайето, се чуха навред из къщата. Лианор не прекъсна работата си. На сребърната лунна светлина подреди старателно възглавниците под завивката така, че да изглеждат като човешко тяло. Всеки, който хвърлеите поглед в стаята, би помислил, че тя кротко спи в леглото си. Сега можеше да измъкне от къщата и да предупреди Аштън. На вечеря Малкълм отново яростно бе заплашвал и тя реши да не губи нито минута повече. Домашният прислужник беше завързал лодката край брега, когато ходи последния път за риба и Лианор смяташе да отиде с нея до „Речната магьосница“. По нейна молба Мегън беше заела от момчето някои дрехи, но благоразумно не бе попитала за какво й трябват.