Любимият непознат

— Да. Аз бях тази, която не знаеше.

— Трябваше да се сетя, че ще те намери — промълви тихо Малкълм. — Този негодник ни откри, както кучето подушва някоя разгонена кучка. Знам вече какво иска. Иска да те отвлече. — Малкълм посочи заплашително с пръст към кораба край брега. — Но няма да остане за дълго, гарантирам ти това! Ще извикам шерифа и ще се погрижа да изчезне от там!

Самъртън се отпусна бавно на един от столовете на верандата и каза:

— Нищо не можеш да направиш, Малкълм. Човекът не е нарушил закона. Ако слезе на наша земя, можем да накараме да го арестуват, но откритото море принадлежи на всеки, който е достатъчно смел да плава по него.

Малкълм напусна с широки крачки верандата и стаята, и се върна след малко с една двуцевка.

— Само да се опита да слезе на брега! Ще го застрелям, преди да е изсипал водата от ботушите си.

Радостното чувство на Лианор изчезна. Не можеше да се предвиди какво ще стори Малкълм в омразата си, а гневът му надали щеше да е намалял, когато двамата мъже се срещнеха. Трябваше да предупреди Аштън да не слиза на брега, но как?

— Единственият недостатък на огнестрелните оръжия е — промърмори Самъртън, — че човек никога не знае доколко ги владее другият. Казаха ми, че не е за препоръчване да се закачаш с Уингейт. Ако е толкова добър стрелец, както разправят, бъди по-предпазлив.

Лианор погледна изненадано баща си. Тя си спомни как беше хвалил през онзи следобед в Бел Шен способностите на Малкълм като стрелец. А сега го предупреждаваше да внимава. Всъщност каква игра играеше той?

— Може и да е добър — изфуча Малкълм, — но вероятно не е чак толкова. — Той поглади самодоволно цевта на оръжието. — Аштън Уингейт трябва да обърне веднага проклетия си кораб и да отплава незабавно за Ню Орлиънс. Иначе ще се разправя с мен.

— Да не смяташ да наблюдаваш непрекъснато кораба? — попита го учудено Самъртън.

Малкълм му хвърли мрачен поглед.

— Не, ти ще ме сменяш от време на време.

Самъртън вдигна рошавите си вежди, след това се намръщи.

— С удоволствие ще си отварям очите вместо теб, но пушкалото не взимам в ръка. Понятие си нямам от огнестрелни оръжия.

Малкълм се усмихна злобно:

— Не се грижи, това удоволствие запазвам за себе си.

Тръпки побиха Лианор, в стомаха й се образува студена буца. Попита предпазливо:

— Няма да го убиеш наистина, нали?

Малкълм отговори студено:

— Това не би било никакво убийство, миличка. Аз съм в правото си да защитавам своята собственост, а няма съмнение какво иска този тип. Той е тук, за да те отнеме от мен.

— Остави ме да поговоря с него — предложи тя. — Ще се върне, като му обясня, че съм тук по своя воля.

Малкълм се изсмя подигравателно.

— Достатъчно съм слушал за този мистър Уингейт. Никой не може да го спре, ако наистина желае да получи нещо. — Той тръгна покрай перилата на верандата, без да изпуска из очи кораба в открито море. — Трябва да призная, бива си го този тип. Да се закотви точно там, откъдето може да ни наблюдава! — Малкълм все повече се вбесяваше и започна да заплашва кораба с юмрук. — Я вижте! Той има даже далекоглед!