Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
Все още се къпеше, когато чу пода в коридора да проскърцва — някой минаваше покрай нейната врата. Затварянето на капитанската каюта й подсказа, че това е Бо. След миг скърцането се повтори и на вратата се почука леко.
— Сарина — извика Бо с необичайно нежен глас. — Искам да вечеряме заедно довечера.
Тя вдигна голямата гъба и поръси с вода гърдите си, питайки се какъв ли номер ще използва този път, за да я вкара в леглото си. Искаше й се да е се него — желанията й се възбуждаха даже от спомените, — но бе по-добре да избегне това изкушение.
— Съжалявам, Бо. Заета съм.
Бо обаче не искаше да бъде отпратен, не и тази вечер. Спомените как тя се гуши до него го терзаеха и още повече ненавиждаше сегашното положение, но най-вече искаше отговори за другите натрапчиви вадения, които не преставаха да го преследват. Затова повтори поканата си малко по-силно:
— Сарина, моля те да вечеряш с мен. Имам да ти казвам нещо, освен това съм гладен. Искам да се отпусна и да се порадвам на компанията ти, ако ти, разбира се, ми позволиш.
Сарина не се съмняваше за какво точно е гладен. Чудеше се как издържа дългите пътувания без жена на борда, която да задоволява апетитите му. Отвърна му все така сладко:
— Заета съм.
— Пак се сърдиш — обвини я той леко раздразнен.
— Не се сърдя! — отрече тя, засегната от заключенията му. — А сега си върви преди твоите хора да са чули как се молиш пред вратата ми.
— Хич не ме е грижа кой ще ме чуе — изръмжа той. — Отвори тази врата, за да говоря с теб.
— Казах ти, че съм заета — отсече тя.
Ако Сарина мислеше, че е в безопасност зад здраво пуснатото резе на каютата, много скоро разбра, че Бо Бърмингам не може да бъде спрян от една заключена врата. Той просто я натисна с рамо и разбитата ключалка се търкулна на земята. Още преди вратата да се блъсне в стената, съпругът й вече прекрачваше прага. Наистина не бе очаквал да я завари да се къпе. Едва успя да плъзне възторжен поглед по мокрите й блестящи гърди, когато към лицето му отново литна нещо — този път гъбата. Стреснат, той отскочи назад, но се подхлъзна на мокрия под и политна към далечния край на коридора.
Сарина трепна, когато чу как главата му се удря в дървената плоскост. Уплашена, че съпругът й е изпаднал в безсъзнание, тя тутакси изскочи от ваната, грабна един халат и се хукна към него, като се обличаше в движение. Бо се взря в апетитните й форми с разкривено от болка лице и присвити очи. В този миг обаче по коридора се чуха стъпки. Нежеланието му друг мъж да види това, което като съпруг смяташе изцяло за свое, надделя над стремежа му да се наслади на гледката.
— Жено, облечи се, преди целият кораб да се е нахвърлил отгоре ти!
— Хм! — Очевидно раздразнена от реакцията му, Сарина хвана вратата и я блъсна. Тя се удари в счупената каса и се върна обратно. След миг младата жена издърпа разцепената рамка и я трясна с категоричност, която предреши съдбата на по-нататъшния им разговор.
В настъпилата тишина Сарина се втренчи във вратата, като се чудеше дали Бо ще я насили отново. Може би наистина бе искал да вечеря с нея, осъзна тя, защото след миг го чу да мърмори сърдито:
— Надявам се поне вие да се радвате на проклетото си уединение, мадам, защото аз със сигурност няма. Но всъщност, вие може би искате да ме измъчите.
Офицерите и екипажът едва ли бяха пропуснали станалото между младоженците през онази нощ. Сарина не се и надяваше на това, когато мистър Оукс почука на вратата й на следващата сутрин и предложи да я разведе по палубата. Ако не се нуждаеше отчаяно от чист въздух, след като бе прекарала толкова време в каютата, Сарина щеше да откаже. Знаеше обаче, че Бо й е твърде сърдит, за да й предложи сам подобна разходка.
Стивън Оукс избягваше погледа й, но когато тя се изравни с него, той заобяснява смутено:
— Капитанът е малко по-сърдит от обикновено, мадам, заради болестта и въобще… — Не обясни какво има предвид под „въобще“, но като мъж добре разбираше колко се мъчи капитанът заради ината й да му се отдаде, както подозираше, че е станало. От друга страна съчувстваше и на момичето. Брачните клетви бяха изречени толкова набързо, че тя явно не бе успяла да възприеме нещата, които съпругът й щеше да поиска от нея. — Сигурен съм, че ще му мине.