Не ме забравяй

Предишния ден умът му сечеше като бръснач… а днес?

Изведнъж му просветна и отговорът дойде: Беше забравил за дексамфетамина, ето затова.

Не само че се бе почувствал по-добре без него, но и за една нощ си бе припомнил години от живота си. Беше си припомнил почти всичко, с изключение на провалената мисия. Най-важната част от спомените му все още се изплъзваше.

Мъчейки се да разсъждава ясно, Гейб бе свел очи към тънките пръсти на Хелън, така доверчиво легнали в дланта му. Тя го погледна разтревожено, несъмнено се чудеше защо продължава да изглежда така потиснат. Усмихна й се насила, а после бръкна в десния си джоб, измъкна тясната кутийка с дексамфетамина и я погледна замислено.

— Това лекарство ме прави сънлив — изрече мислите си на висок глас той.

Хелън го погледна косо и се намръщи.

— Предполага се, че трябва да те държи буден.

Той пъхна хапчетата обратно в джоба си, немощно опря глава на облегалката и каза:

— Не действа.

— Затвори очи и се опитай да подремнеш — посъветва го тя. — След два часа ще сме у дома.

Тя надникна през рамо към дъщеря си, увлечена в романа, който двамата с Гейб бяха започнали да четат предишната седмица.

Гейб също обърна глава и одобрително се усмихна на Малъри. Погледът му се плъзна покрай нея и се насочи към задния прозорец на колата. Една полицейска кола без опознавателни белези, същият модел като крайслера, който едва не го беше прегазил, плътно ги следваше.

Гейб изправи гръб и се опита да се отърси от опияняващото въздействие на лекарството.

— Откога ни следва тази кола? — попита той и сърцето му се разтуптя.

Хелън погледна в страничното огледало.

— Не знам — отвърна тя. — Това ченге ли е? Не карам с превишена скорост.

Гейб се взря в лицето на шофьора, но поради влагата и движението на чистачките не успя да го разпознае. Ситуацията не му харесваше.

— Спри на следващата отбивка — нареди той на Хелън. Посегна надолу и измъкна пистолета от кобура, прикрепен към глезена му.

Хелън ахна при вида на оръжието.

— Какво правиш? — остро попита тя и ръцете й здраво се вкопчиха в кормилото. — Откъде си го взел?

— Успокой се. Просто предпазна мярка. Имам някои работи за уреждане, това е всичко. Не искам и вие да се замесвате.

Видя как лицето й пребледня като платно.

— Какви ги говориш, какви са тези „работи за уреждане“? — попита Хелън.

Гейб провери пълнителя и отново скри оръжието от погледа й, като размишляваше колко да й каже. Не искаше Хелън да се притеснява за него, но в същото време беше в неин интерес да знае как стоят нещата. В края на краищата, тя трябваше да се грижи за Малъри. Той се настани плътно до вратата, така че да може да вижда едновременно и предната, и задната част на автомобила.

— Някой се опита да се отърве от мен в Пхенян — обясни той с възможно най-нехаен тон, за да не стресне Малъри, която го гледаше втренчено, без да мигне. — Напоследък отново се опитаха и мисля, че все още не са се отказали.

Малъри се сниши на седалката, така че главата й остана под линията на прозореца.

— Стой там — кимна й Гейб.

— Добре.

— Престани да я плашиш — каза Хелън с по-остър тон.

Той я погледна удивено.

— Казваш ми, че някой се е опитал да те убие и че отново ще се опитат да го направят — повтори Хелън.

Нямаше защо да се изразява толкова мелодраматично.

— Има връзка с това, че изчезваха оръжия, преди нашите отряди да успеят да се доберат до тях — обясни той. — Аз вероятно съм се досетил кой го е правил и съм могъл да се изправя срещу него. Страхуват се, че ще си спомня всичко това.

Тя поглеждаше ту него, ту шосето пред себе си. Повдигнатите й вежди подсказваха, че не му вярва.

Страхотно — собствената му съпруга го смяташе за параноик.

Хелън разтърси глава, сякаш да проясни мозъка си.

— Добре — каза тя, а интонацията й подсказваше: Сега вече наистина си се побъркал. — Секунда по-късно добави: — След три километра има отбивка.

Той вече беше видял знака.

— Спри там. Сега ще разберем дали този тип ни следи.

За да изминат следващите три километра, им трябваше цяла вечност. В колата се чуваше само трополенето на дъжда и лекото скърцане на чистачките, които се опитваха да почистят стъклото и все не успяваха. Хелън беше престанала да задава въпроси, но погледът й непрекъснато се стрелкаше към страничното огледало.