Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Опитваш се да пречиш.
— Опитвам се да бъда предпазлив. Може би трябва да изразя притеснението си в имейл и да ти го изпратя.
— Не е това начинът да се напредне в тази фирма, Питър.
— Мисля, че действам в интерес на фирмата. И определено не виждам как можеш да обезсилиш този документ, без, най-малкото, преди това да поискаш писмени становища на външни прависти.
— Само дето никой външен правист не би подкрепил… — Той млъкна и изгледа ядосано Евънс. — Дрейк ще иска да говори с теб за това.
— Да заповяда.
— Ще му кажа, че ще му звъннеш.
— Добре.
Лоуенстайн продължи по пътя си, но след две крачки се обърна.
— И каква беше тази история с полицията и жилището ти?
— Обраха ме.
— И какво са търсили? Наркотици?
— Не, Хърб.
— Наложи се секретарката ми да излиза от работа, за да се оправи вместо теб с полицаите.
— Вярно е. Беше лична услуга. И след работно време, доколкото си спомням.
Лоуенстайн изсумтя и тръгна с бърза крачка по коридора.
Евънс си напомни да звънне на Дрейк. И да приключи с тази история.
ЛОС АНЖЕЛИС
Събота, 9 октомври
11:04
Кенър остави колата си на паркинг в центъра под напичащото обедно слънце и излезе със Сара на улицата. Нагорещеният въздух трептеше над паважа. Тук всички табелки бяха на испански, с изключение на няколко английски фрази — „Осребряване на чекове“ и „Пари назаем“. Латиноамерикански ритми разсичаха въздуха от пращящи високоговорители.
— Всичко готово ли е? — попита Кенър.
Сара провери малкия спортен сак на рамото си. Имаше найлонова мрежа от двете страни. Мрежата прикриваше видеолещата.
— Да — каза тя. — Готова съм.
Тръгнаха към големия магазин на ъгъла, „Армейски/Военноморски доставки Брейдър“.
— Какво ще правим тук? — попита Сара.
— ПОФ са купили ракети. Много.
Тя се намръщи.
— Ракети?
— Малки. Олекотени. Дълги около шейсет сантиметра. Остаряла версия на модел на Варшавския договор от осемдесетте години, наречен „Горещ огън“. Ръчно преносими, жично насочвани, твърдо гориво, обхват около хиляда метра.
Сара не беше сигурна какво означава всичко това.
— Значи говорим за оръжия?
— Не мисля, че са ги купили с тази цел.
— Колко са купили?
— Петстотин. С изстрелващи устройства.
— Уха!
— Нека да кажем само, че едва ли са колекционери.
Над вратите надпис с лющеща се жълта и зелена боя гласеше:
Входната врата иззвъня при влизането им.
Магазинът беше голям и разхвърлян, пълен с военна екипировка — на лавици и натрупана на купчини по пода. Въздухът беше спарен и миришеше на стар брезент. По това време клиентите бяха малко. Кенър отиде право при младежа на касовия апарат, разтвори с бързо движение портфейла си и попита за господин Брейдър.
— Отзад е.
Младежът се усмихна на Сара. Кенър мина в задното помещение, а Сара каза на младежа:
— Дали ще можете да ми помогнете?
— С удоволствие. — Той се ухили. Беше с къса подстрижка, на деветнайсет или двайсет. Носеше черна тениска с надпис „Гарванът“. Ръцете му бяха загорели, сякаш често работи на слънце.
— Търся един мъж — каза Сара и плъзна един лист към него.
— Жена като вас да търси мъж?! — засмя се младежът и взе листа. Беше копие на снимка на Брюстър, онзи с лагера в Антарктика.
— О, да — веднага каза младежът. — Познавам го. Идва от време на време.
— Как се казва?
— Не знам, но и сега е тук.
— Сега? — Сара се огледа за Кенър, но той беше отзад със собственика. Не искаше да го вика, нито да привлича вниманието към себе си по друг начин.
Хлапето се беше надигнало на пръсти и се оглеждаше.
— Да, тук е. Поне беше тук преди няколко минути. Купи си таймери.
— Къде държите таймерите?
— Елате, ще ви покажа. — Заобиколи тезгяха и я поведе през купчините зелени униформи и натрупаните на два метра височина кашони. Сара не виждаше над тях.
Хлапето я погледна през рамо.
— Вие каква сте, нещо като детектив?
— Нещо такова.
Навлизаха все по-навътре в магазина. Изведнъж се чу звънчето на входната врата и Сара се обърна да погледне. Над купчините военни якета зърна кестенява глава и бяла риза с червена яка, после вратата се затвори.
— Той излиза…
Въобще не се замисли. Просто се обърна и хукна към вратата. Сакът се удряше в хълбока й. Тичаше с всички сили, без да си прави труда да заобикаля препятствията — просто ги прескачаше.