Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
— Една година от живота — каза Брад. — Това е доста сурово наказание според мен.
— Да. — Флин набоде пържен картоф от малката купчинка до сандвича. — Но не мога да си представя как Роуина и Пит ще накажат трите жени.
— Може би няма те да свършат черната работа — отбеляза Джордън. — Може би просто са ги осведомили каква награда или наказание ги очаква. Дали самите те имат избор?
— Нека се опитаме да мислим позитивно — отвърна Флин. — Перспективата за това, което ще последва, ако намерим ключовете, ми се струва вълнуваща.
— Но всичко е една голяма загадка и има много необясними неща.
Флин кимна на Брад и се раздвижи на стола си.
— Най-трудно е да приемем магията за нещо реално. Не илюзия, а истинско отклонение от естествения ред. Не е ли страхотно? Когато порасне, всеки човек загубва много неща, едно от които е вярата в магиите. Ние я получихме обратно.
— Гледаш на това като на дар, а не като на бреме? — попита Джордън. — Би могло да се смята и за двете.
— Благодаря отново, мистър Оптимизъм. Да, зная. Крайният срок наближава. Остава малко повече от седмица. Ако не намерим ключа, може би ще си платим, а може би не. Но няма да узнаем това.
— Не можем да отминем последиците при евентуален неуспех — изтъкна Брад.
— Опитвам се да вярвам, че никой няма да провали живота на три невинни жени, защото са опитали и не са успели.
— Върни се към началото на тази история, когато животът на други три невинни, полубогини или не, е бил провален само защото съществуват. — Джордън посоли картофите, поръчани от Флин. — Съжалявам, приятел.
— Трябва да добавим и приликата на трите жени от портретите с нашите познати. — Брад заудря с пръсти по масата. — Не е случайна. Именно тя ги прави главни действащи лица.
— Няма да допусна нещо да се случи с Малъри. С която и да е от трите — отвърна Флин.
Джордън вдигна чашата чай с лед.
— Доколко си обвързан с нея?
— Това е друг въпрос. Все още не съм наясно.
— Е, в това отношение ще ти помогнем. — Джордън намигна на Брад. — За какво са приятелите? Как е сексът?
— Защо винаги първо това те интересува? — попита Флин. — Непоправим си.
— Защото съм мъжкар. Ако не мислиш, че сексът трябва да бъде в началото на списъка за жените, значи си жалък глупак.
— Страхотна е. — Флин отвърна на самодоволната усмивка на Джордън. — Можеш само да си мечтаеш за такъв секс с красива жена. Но това не е единственото помежду ни. Водим чудесни разговори, със и без дрехи.
— И телефонни ли? — попита Брад. — Които продължават повече от пет минути?
— Да, и какво от това?
— Просто съставям списък. Готвил ли си нещо за нея? Не само да претоплиш готова храна, а истинско готвене.
— Сварих супа, когато…
— Брои се. Водил ли си я на кино да гледате някой женски филм?
Флин се намръщи и отчупи от сандвича.
— Не зная какво имаш предвид под „женски филм“. — Отмести ръце от чинията. — А, да. Веднъж, но…
— Без обяснения. Отговаря се с „да“ или „не“, като на тестовете в училище. Сега минаваме към раздел „Съчинение“ — каза Джордън. — Представи си живота си след, да кажем, пет години. Става ли? — обърна се той към Брад.
— За някои е по-добре след десет, но мисля, че в неговия случай и пет са достатъчни.
— Добре, представи си живота си след пет години. Виждаш ли се без нея?
— Как да предвидя какво ще бъде след пет години, когато не зная какво ще правя след пет дни?
Но Флин си представи къщата си, с някои отдавна планирани подобрения. Видя себе си в редакцията, на разходка с Мо и на кафе с Дейна. Във всички картини присъстваше образът на Малъри. Стоеше на стълбите в дома му, отбиваше се в офиса му, за да се видят, или гонеше Мо от кухнята.
Изведнъж пребледня.
— Господи!
— Има я във фантазиите ти, нали? — попита Джордън.
— Да.
— Поздравления, синко. — Джордън го потупа по рамото. — Влюбен си.
— Почакай. А ако не съм готов?
— Лош късмет — отвърна Брад.
Брад знаеше всичко за късмета и реши, че неговият е страхотен, когато излезе от гостилницата и забеляза Зоуи, спряла на кръстовището.
Бе с тъмни извити очила и устните й се движеха по начин, който го накара да предположи, че пее заедно със записа, който слуша по стереоуредбата в колата си.
Не би могло да се каже, че я следи, ако случайно седнеше зад волана и тръгнеше в нейната посока. Фактът, че засече някакъв пикап, бе чисто съвпадение.
Струваше му се разумно и дори важно да се опознаят по-добре. Едва ли би могъл да помогне на Флин, ако не познава жените, които го бяха въвлекли в търсенето на ключовете.