Господарят на хаоса

Елейн, разбира се, не знаеше какво точно става на тези срещи, но имаше известен личен опит, а и Шериам и другите от време на време издаваха някои подробности.

Айез Седай бяха уверени, че могат да научат всичко, държаха да ги почитат като кралици и винаги очакваха да им се каже това, което искат да узнаят, без усуквания и увъртания. Определено настояваха за отговори за всичко — от това какво замисля Ранд до кога Егвийн ще се оправи достатъчно, за да може да се върне в Света на сънищата, та чак до трудните въпроси за това доколко е възможно да се шпионират нечии сънища в Тел-айеран-риод или да се влезе физически в Света на сънищата, или да бъде привлечен някой там въпреки волята му. Неведнъж дори бяха питали дали е възможно да се въздейства на реалния свит чрез това, което човек извършва в съня си — нещо напълно невъзможно, но те явно се съмняваха в тази невъзможност. Морврин беше изчела някои неща за Тел-айеран-риод, колкото да може да поставя всевъзможни въпроси, макар Елейн да подозираше, че Сюан й внушава и свои. Смяташе, че Сюан се стреми лично да участва в тези срещи, но според Айез Седай, изглежда, това, че се бяха съгласили да използва пръстена, беше предостатъчна отстъпка в помощ на работата й с мрежата от очи и уши. Това, от което Сюан пък се дразнеше, беше намесата на Айез Седай в работата й.

Колкото до айилските сънебродници, те не само знаеха почти всичко, което можеше да се знае за Света на сънищата, но гледаха на това свое познание като на лично достояние. Не обичаха там да влизат невежи и се отнасяха доста грубо при всяка проява на глупост според техните разбирания. И освен това бяха крайно сдържани в приказките си, проявяваха направо свирепа вярност към Ранд и не желаеха да кажат нищо повече от това, че той е жив или че Егвийн ще се върне в Тел-айеран-риод тогава, когато се оправи достатъчно, и изобщо не желаеха да отговарят на въпроси, които според тях са неуместни. Последното вероятно означаваше, че според тях питащият все още не знае достатъчно, за да е в правото си да чуе отговора, или пък че въпросът, отговорът му или и двете заедно по някакъв начин нарушават техните странни възгледи за чест и дълг. Елейн не знаеше много повече за джи-е-тох, освен че такова нещо съществува и че е обяснение за тяхното много особено и много докачливо поведение.