Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Никога не му се беше случвало да съжалява, че е пропътувал тридесетте мили до къщата на любовницата си, което намисли да направи на следващия ден.
Стейси изпусна керамичната чаша. Тя падна с трясък и се разби в плочките.
— Боже мой — въздъхна тежко тя, сграбчвайки с ръка реверите на домашния си халат.
— Стейси, аз съм.
Когато чу почукване на задната врата, тя се стресна и чашата, която държеше, се изплъзна от ръката й. Развълнува се от гласа, който произнесе името й, и дълго не можа да се успокои. Известно време стоеше учудена до вратата, а след това се втурна в кухнята и дръпна пердето.
— Джуниър?!
Не й достигна въздух, за да изрече по-високо името му. Той го разбра по движението на устните й. Правейки несръчни опити с ключалката, тя бързо отключи вратата и я отвори, сякаш се страхуваше, че той ще изчезне, преди да е отворила.
— Здравей — усмивката му беше непреднамерена и открита, сякаш всяка вечер чукаше на задната й врата по същото време. — Стори ми се, че счупи нещо.
Тя посегна към него и го докосна по лицето, за да се убеди, че той наистина е там. След това свали срамежливо ръката си.
— Какво правиш тук?
— Дойдох да те видя.
Загледа го недоумяващо, като се стремеше да разбере каква причина има, за да иска да я види бившия й съпруг.
Той се засмя.
— Дойдох сам. Не исках да звънна на вратата, защото съдията може да си е легнал вече.
— Легна си. Той… о, заповядай — каза Стейси и се отмести.
Джуниър влезе вътре. Стояха лице срещу лице на ярката светлина в кухнята. Той успя да забележи, че по лицето на бившата му жена няма грим и че се беше приготвила за сън.
Тя често си бе представяла как някоя вечер Джуниър ще дойде при нея, но сега, когато той наистина беше тук, стоеше вцепенена и онемяла. Не можеше да повярва.
Безброй любовни признания минаха през главата й, но знаеше, че той не иска да ги чуе. Затова подхвана друга тема.
— Татко си легна рано. Болеше го стомаха и му приготвих топло мляко, реших да си направя малко какао с млякото, колкото е останало — каза тя, неспособна да откъсне очи от него. Направи нервен жест към печката, където млякото всеки момент щеше да изкипи върху котлона.
Джуниър се приближи до печката и изключи котлона.
— Какао, хм? Любимото ти какао? Никой друг не може да го приготви като теб. Ще има ли за две чаши?
— Разбира се. Искаш да кажеш, че ще останеш?
— За малко. Ако ми позволиш.
— Да — каза тя нетърпеливо. — Да.
Стейси, която знаеше къде стои всичко в кухнята, сега несръчно приготви две чаши какао. Не можеше да си обясни защо беше избрал точно тази вечер, за да дойде да я види. Но това беше без значение за нея. Достатъчно й беше, че е тук.
Когато му подаде какаото, той й се усмихна подкупващо и попита:
— Има ли духове в къщата?
След това я последва във всекидневната, където забеляза в един шкаф няколко бутилки уиски, които се изваждаха само при специални случаи.
— Мисля, че това не е първото ти питие за тази вечер, нали? — попита тя, когато извади една бутилка и я постави до чашата му.
— Не, не е — прошепна той, снижавайки глас. — Пуших и малко трева.
Устните й се свиха неодобрително.
— Знаеш моето мнение за наркотиците, Джуниър.
— Марихуаната не е наркотик.
— Наркотик е.
— О, Стейси — каза той, като се наведе и я целуна зад ухото. — Една бивша съпруга няма право да се кара.
Допирът на устните му я възбуди. Критичното й настроение се стопи като сладолед през август.
— Нямах намерение да ги се карам. Просто се чудех защо след толкова години дойде при мен точно тази вечер.
— Домъчня ми за теб.
Тя знаеше, че според него това е достатъчно основателна причина. Той се изтегна на дивана и я придърпа към себе си.
— Не, остави лампата да свети — каза Джуниър, когато тя посегна към ключа. — Нека просто да поседим и изпием какаото заедно.
— Чух какво е станало във фермата — каза тя след миг.
— Всичко е на мястото си. Вече по нищо не личи, че нещо се е случило. Можеше да бъде много по-лошо.
Тя го докосна нерешително.
— Можеше да пострадаш.
Той остави празната си чаша на масичката за кафе и въздъхна.
— Все още ли си загрижена за моята безопасност?
— Винаги ще бъда.
— Никога никой не е бил толкова мил с мен, както ти, Стейси. Липсваше ми — хвана ръката й и я притисна между своите.
— Изглеждаш уморен и разтревожен.
— Така е.
— От нападението ли?
— Не — той се отпусна на възглавниците на кушетката и подпря глава на тях. — Притеснява ме бъркотията около убийството на Селина. Адски потискащо е — наведе глава и я опря на рамото й. — Хм, ухаеш приятно. Липсваше ми тази миризма. Колко си свежа.