Пътешествието на Хиеро

Но отново намеренията му бяха осуетени. Когато Гамер измъкна ножа си и се приближи към гърба на кормчията, в гърдите му се заби стрела. Хиеро усети как остра болка, слабост и бързо помътняване на съзнанието в мозъка на пирата. Гамер умря.

Свещеникът се върна отново в тялото си и отвори очи. Чувствуваше се зле и ръцете му трепереха.

— Лошо — промълви той на брат Алдо под шума на започващия дъжд. — Те са подготвени за моята телепатична атака и бързо вземат мерки. Разполагат с добри стрелци с арбалети, които са заели места по ключовите позиции на кораба. Те имат заповед да стрелят по всеки подозрителен човек на кораба им. Ще се опитам да овладея мозъка и тялото на един от тези стрелци, но по-късно; сега съм много уморен. Израдходвам много енергия, за да се прехвърля в чужд мозък и да контролирам постъпките на човека. Затова ми трябва малка почивка и след това отново ще опитам.

В това, което каза Хиеро, имаше доза истина, но не цялата. Свещеникът беше уязвен. Отначало той смяташе, че с новооткритите си способности може да направи много, а в действителност това не се получи. Врагът се оказа по-опасен и по-бързо реагиращ, отколкото Хиеро очакваше. Сега му трябваше време, за да обмисли новата тактика на действие.

През това време капитан Хаймп предприе свои мерки. Той изрева нещо, кормчията натисна с цялото си тяло кормилото, големите триъгълни платна на „Морска дева“ затрептяха и корабът рязко подскочи, а след това тръгна по посока на вятъра. Сега корабът цепеше оловносивите води с форщервена право на запад.

— С техните правоъгълни платна по-трудно се правят маневри — обърна се Хаймп към хваналите се за перилата пътници. Освен това корабът им е по-тежък от нашия, и затова разчитам, че ще успеем да му се измъкнем. — Капитанът кимна към преследващите ги пирати. Като всеки опитен моряк той знаеше, че при тези обстоятелства той трябва да държи курс колкото се може по-остро към вятъра, отколкото преследвачът му. Ако този номер успее, вятърът ще стане като невидима стена между двата кораба.

Но трикът не успя. Пътешествениците видяха как дребните фигурки на пиратите се катерят по реите, и след малко огромните платна на техния кораб отново се издуха. Той пое нов курс и форщервенът сочеше право към кърмата на „Морска звезда“, като че ли завързан с яко въже за нея. Хаймп отново изруга и махна с ръка на кормчията да поеме курс отново на юг. Преследвачът почти без закъснение повтори маневрата. Сега разстоянието между двата кораба беше по-малко от половин миля.

— Можеш ли да предприемеш нещо? — изпрати мислен въпрос към стария единадесетник Хиеро.

— Опитвам се да открия някаква голяма риба или друго животно — дойде отговорът. — Но те всички са надалеч. Нещо ново успях да напипам, но не съм уверен… Трябва ми време. Затова, моля те, опитай отново да вземеш под контрол някой от враговете и да го използуваш както знаеш. Всяко объркване на пиратския кораб е добре дошло и ще ми даде необходимото време.

— Предложението е подходящо — намеси се Хаймп. Двамата не бяха блокирали телепатичната си връзка и очевидно капитанът беше доловил смисъла на беззвучния им разговор. — Плешивият Рок не е човек, с когото е желателно да се срещнеш. По-добре е да загинем, отколкото да им попаднем живи в ръцете. Екипажът му е сган, каквато не може да се намери на хиляди мили наоколо. Половината пирати са завършени негодници, а другата половина са направо канибали. Самият Рок е готов да продаде собствената си майка за меден грош и при това ще се усмихва заради изгодната сделка. Но не може да му се отрече, за съжаление, че е отличен моряк и корабът му е великолепен.

Хиеро почти не обръщаше внимание на думите на капитана. Той трескаво търсеше подходящ мозък на вражеския кораб. Пропусна два нечовешки мозъка, на лемут и на космат ревльовец, докато накрая се спря върху един стрелец. Той се беше разположил на една от най-долните реи и насочил арбалета към палубата на „Морска дева“. Хиеро не загуби и секунда да научи името му, а съсредоточи до краен предел менталната си мощ, парализира движенията и напълно завладя тялото му. Хиеро усети безмерния ужас на човека, който безпомощно наблюдаваше как ръцете му насочват смъртоносното оръжие към палубата на кораба.

И отново Хиеро не успя. Стрелата изсвистя, заби се в човешка плът, чу се шумът на падналото тяло, но кормчията, макар и пребледнял, продължаваше здраво да стиска кормилото. Стрелата беше пронизала съседния моряк. Стрелецът също умря, убит от три стрели и копие. В последния миг Хиеро видя пиратския капитан, който командуваше стрелците по реите. Висок, слаб, с лъщящ гол череп, облечен в червен кадифен костюм, обсипан със скъпоценности, Плешивия Рок беше странна и отвратителна гледка. Избръснатото бронзово лице се пресичаше от страшен белег, който обезобразяваше носа и горната устна. Хиеро чувствуваше как ледените очи го пронизваха дори и след като успя да се освободи от мъртвото тяло на неволния си съюзник. Но той успя да забележи и още нещо важно: масивна верига от синкав метал с окачен на нея квадратен медальон но капитанския врат. Свещеникът разбра, че там е източникът на енергията, пазеща вражеския ум. Хиеро отвори очи. Обзе го невероятна слабост. Какво оръжие да противопостави на тайното изкуство на слугите на Нечестивия?