Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
Разтревожен от видяното, Крокъс забърза през портата и тръгна към най-високата сграда в селото, дървената кръчма. На вратата висеше дъска, на която преди десетки години някой бе нарисувал трикрак овен. Според крадеца рисунката нямаше нищо общо с името на кръчмата — „Глигански сълзи“. Стиснал монетата в ръка, Крокъс влезе.
Няколко души се обърнаха вяло към него, погледнаха го и отново се оклюмаха над чашите. На една маса в сумрачния ъгъл отсреща Крокъс зърна позната фигура. Беше вдигнала ръце над главата си и жестикулираше бясно. Устните на крадеца се извиха в усмивка и той пристъпи навътре.
— … и замахна тогаз Круппе толкоз бързо, че никой го не видя, и помете короната и скиптъра от капака на саркофага. Твърде много са жреците в тая гробница, рече си Круппе, един по-малко да беше, щеше да е облекчение за всички, че можеше да скъси мухлясалия дъх на мъртвия крал и така да събуди призрака му. Много пъти се бе изправял Круппе пред гнева на призрак в някоя дълбока яма на Д’рек, да реди скръбно дългия си списък от грехове и жално да хленчи как трябвало да ми глътне душата — ха-ха! Ама все се измъква Круппе от разните му духове и тъпото им дърдорене…
Крокъс сложи ръка на потното рамо на Круппе и лъсналото му пълно лице се извърна да го види.
— Ах! — възкликна Круппе, махна с ръка на единствения си слушател на масата и обясни: — Един от чираците ни е дошъл най-сетне, да ни зачете, както му е редът! Крокъс, разполагай се, миличък. Моме! Я донеси бързо от най-хубавото винце!
Крокъс погледна мъжа срещу Круппе и каза:
— Вие двамата май сте доста заети в момента.
На лицето на човека се изписа отчаяна надежда и той бързо се надигна.
— А, не. Прекъснахте ни тъкмо навреме. — Очите му пробягаха към Круппе и отново се върнаха на Крокъс. — То аз бездруго трябваше да си тръгвам, уверявам ви! Лек ти ден, Круппе. Е, до скоро виждане. — Мъжът кимна и бързо си тръгна.
— Припряно същество — измърмори Круппе и се пресегна за чашата с вино на току-що опразнилия масата мъж. — Я виж това — той погледна намръщено Крокъс, — две третини още му е пълна. Чиста загуба. — Круппе я допи на една глътка и въздъхна. — Избегнахме я загубата, слава на Десембрий.
Крокъс седна и попита:
— Тоя да не беше търговският ти посредник?
— Небеса, о, не! — Круппе махна с ръка. — Жалък бежанец от Пейл, луташе се, без да знае накъде да хване. За негов късмет се появи Круппе, чиито гениални прозрения го напътиха към…
— Право към вратата — довърши със смях Крокъс.
Круппе се намръщи.
Слугинята дойде с глинена гарафа миришещо на вкиснало вино. Круппе напълни чашите.
— А сега, чуди се Круппе, какво ли пък търси този великолепно обучен момък от някогашния си учител на всякакви нечестиви занаяти? Или пак си триумфирал и си дошъл тъпкан с плячката, да си опразниш джобовете и други таквиз?
— Ами, да… в смисъл не, не съвсем. — Крокъс се озърна и се наведе над масата. — Става дума за последния път — прошепна той. — Знаех, че ще си тук да продаваш нещата, които ти донесох.
Круппе също се наведе към момъка и лицата им се срещнаха на половин педя.
— Придобивката от Д’Арл? — прошепна той и веждите му заиграха.
— Точно! Продаде ли я вече?
Круппе измъкна кърпата от ръкава си и попи потта от челото си.
— При тия приказки за война търговските кервани съвсем ги няма. Тъй че да ти отговоря на въпроса, хм, още не, признава Круппе…
— Чудесно!
Круппе се стресна от възгласа на младежа и затвори очи. После отново ги отвори, силно присвити.
— А, Круппе разбира. Момъкът иска да си върне придобивката, за да може да й потърси по-висока цена другаде, тъй ли стана?
Крокъс примигна.
— Не, не, разбира се. В смисъл да, искам да си я върна. Но не се каня да я пробутвам другаде. Тоест, продължавам да търгувам с теб и всичко останало. Само че това е нещо специално. — Докато говореше, Крокъс усети как се изчервява и изпита благодарност, че е толкова сумрачно. — Специален случай, Круппе.
На кръглото лице на Круппе се изписа широка усмивка.
— Че защо не? Ама разбира се, момко. Тая вечер ли да ти върна въпросните вещи? Чудесно, смятай въпроса за приключен. Кажи ми, моля те, какво държиш ей в тая ръка?