Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Тогава политическа.
— Чудесно. Това е едностранен акт.
— Тогава защо никой не поема отговорността, Ейтан?
— Добре. Отхвърля се. Значи е оперативно действие.
— Целта?
— Размяната на пленниците.
— Тя не би могла да знае за нея.
— Но знае, Бени. Противоречиш си.
— Добре. Тогава кой я ръководи?
Можеше да си представи как Екщайн мисли и се чеше по тила.
— Никой вече не я ръководи — каза гласът на Екщайн. — Тя сама се ръководи.
— Добре. Тогава кой я финансира?
— Хм. Хизбула.
— Няма логика.
— Добре. Тогава Джабрил. Нидал, Абас, палестинските отцепници.
— Всъщност не се връзва с размяната. Мислиш едностранно, Ейтан. Но не забравяй, че бомбаджията е бил иранец.
— Чудесно. Значи сам си отговори на въпроса.
— Иранците ли? — Бени натискаше с пръст челото си, стиснал очи. Дирижираше собствената си симфония. — Защо те? Те контролират Хизбула, очевидно са одобрили размяната, искат военните доставки, макар и да не дават пукната пара за шейх Саид.
Мисленият глас на Екщайн не отговори веднага.
— Имат някакъв друг мотив — реши накрая призрачният шепот.
Но Бени не можа да продължи и диалогът свърши. Просто не можеше да се раздели на две и да играе с успех и двете роли.
Опита да продължи сам. Ако нападението е опит да се попречи на размяната, то той се е провалил. А дали няма да има други опити? Ицик беше прав. Той трябваше да се прибере и да се заеме с тази работа „отвътре“.
Но ролята на Мартина в симфонията на събитията продължаваше да нараства. Появи се мотоциклетистът, който изостави машината си и избяга. Намерените дисаги съдържаха безполезни лични вещи и една следа, която не можеше да бъде оставена без внимание. Беше поокъсана карта на Бостън, с начертан кръг около израелското консулство в града. Въпреки протестите на Баум, че подобен очевиден пропуск в работата на Мартина със сигурност е примамка, Ханан Бар-Ел не можеше да постъпи другояче, освен да го приеме като нова заплаха.
Групата от Тел Авив вече беше пристигнала и Бени проведе съвещание с хората в хотела. Те бяха хора на Мосад, тъй като Бен-Цион реши, че „цивилните“ трябва да носят отговорност за разузнаването в чужбина, докато АМАН си има друга важна работа. Повечето от младите агенти бяха израелци, родени в Англия, и Бени се впечатли от елегантните им костюми и английски апломб. Спомни си собственото вербуване през шестдесетте години, когато „службата“ трябваше да организира курсове по връзване на вратовръзка и поръчване на аперитив.
Те му благодариха за сведенията, а после се събраха с колегите си от държавните служби за сигурност и ПУНИ, готвейки се да отпътуват на север към Бостън. Бени трябваше да възпре завистта си, която го накара да им пожелае неуспех, за да го извикат отново да разплете случая.
— Егоист — нарече се той. Вече мисли като пенсионер, ревнуващ дързостта и ентусиазма на младите.
Решил все пак да опита яденето си, той взе от пюрето. Имаше вкус на студен, влажен пластилин и той срещна погледа на сервитьорката, като й посочи празната си бирена чаша.
Ако трябва да си замине, искаше да го направи сега. Да тръгне направо към летище „Кенеди“ и да хване последния за деня полет до „Бен Гурион“. Но друго събитие продължи мъките му.
Веднага след като обаждането на Ицик го събуди, телефонът в хотелската му стая звънна отново. Този път беше генерал-лейтенант Авраам Ярон, военното аташе в израелското посолство във Вашингтон. Ярон поздрави Баум като стар приятел от армията. Той беше командир на взвода на Баум преди тридесет години. Пътищата и кариерите им често се кръстосваха и те взаимно се канеха на сватби, раждания и годишнини.
— Здрасти! — изрева Ярон в слушалката.
— Авраам! — усмихна се Бени въпреки лошото си утринно настроение.
— Нямаше да ми дойдеш на гости, нали, Баум — със закачлива обида каза генералът.
— Ти беше следващ в списъка ми. Кълна ти се. Обаче Ицик ме вика у дома.
— Кариерист — подигра му се бившият командир. Но после гласът му стана сериозен. — Да, ама сега ще трябва да ме посетиш.
— Защо? — Бени седна вече съвсем разбуден върху леглото.
— Първо, Ханан Бар-Ел се обади на нашия шеф по сигурността. Нещо за Бостън, което върху моята карта се намира в Масачузетс, но нашата охрана все пак се върти като побъркана, сякаш очакваме сирийско нападение. Знаеш ли за това?
— Да.
— Така си и мислех. Иска ми се да чуя цялата история от разумен човек. Но не за това ще идваш тук.
— Ами?
— Нощният куриер донесе някакъв пакет — каза Ярон. — Адресиран до теб.
— И? — попита Бени леко объркан. — Накарай да го изпратят в Йерусалим с дипломатическата поща.