Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Генералът се изсмя кратко, но не весело.
— Не става, Баум. Пакетът няма адрес на подателя, тежък е и е покрит с марки. Ливански марки.
Бени разбираше, че подобен пакет автоматично трябва да бъде определен като „подозрителен“ и да не се изпраща никъде, докато не бъде проверен.
— Ох — въздъхна той. — Значи няма обратен адрес?
— Точно така — отвърна Ярон. — Защо? Да нямаш роднини в Бейрут? Пише само твоето име и моя адрес. Благодаря ти много! Сапьорите са го прибрали в мазето, но искат да дойдеш за церемонията по отварянето.
— Разбирам.
— Нещо свързано с онази скапана работа в Ню Йорк ли, Баум?
— Може би.
— Добре. Тогава идвай. Може да пожелаеш да видиш какво има вътре, ако не избухне преди това.
— Добре — въздъхна Бени. — Мога да хвана нощния самолет. Утре има ли полет към дома?
— Разбира се! — изръмжа Ярон. — Това тук е Вашингтон, а не Петах Тиква. Той помълча. — Баум?
— Какво?
— Нямаше да ми дойдеш на гости, нали?
— Върви по дяволите, Авраам!
— Падни за тридесет! — изсмя се генералът, спомнил си доброто старо време, когато можеше да тормози Баум с лицеви опори.
„Сега пък и това“ — мислеше Бени, докато сервитьорката пълнеше отново чашата му. Даже не му се искаше да предполага какво означава пакетът, но имаше неприятното чувство, че е с халка на носа, а Мартина го води, извива главата му и дърпа до кръв.
Всичко се дължеше на съвсем малкото време, с което разполага, и серията събития, които го изхвърлиха от собствената му траектория. Беше планирал да остави последната си вечер за Рут, спокойна вечеря, по време на която да вземат някои лични решения. Най-лошото от всичко беше, че двамата с дъщеря му тъкмо бяха започнали да отстраняват препятствията, които ги бяха разделяли толкова години, а сега той трябваше да скъса връзката отново, преди да е успял да създаде нова.
Краткото им време заедно далеч не беше идеално. Изобщо нямаше нищо общо със спокойна екскурзия в Галилея, където биха могли да гледат звездите, докато той признава родителските си грешки. Но бяха действали заедно, признали таланта и фобиите си един пред друг. Може би сега тя го разбираше малко по-добре, а вероятно той беше разбрал дълбочината на нейното разочарование. Винаги я беше обичал, винаги се е гордеел с нея, но сега вече знаеше, че един родител, колкото и да е зает с професията си, би трябвало за споделя на глас чувствата си със своите деца. Не може да се очаква детето само да разбере обичта или окуражаването. Те трябва да бъдат изречени.
Точно това се опитваше да му каже Рут. Че не е късно, че тя ще му прости двете десетилетия невнимание. Тя му даваше нов шанс, но сега възможността да говори с нея се отлагаше, а той никак не беше сигурен, че тя ще му предостави и друга.
А какво да каже за двамата си синове, Йош и Амос, които вече са в униформи? Не беше ли отгледал и тях в същата тази атмосфера на приятелско невнимание? Сигурно. А бяха ли извиненията му със служебните задължения достатъчни да запълнят самотата им по време на неговите отсъствия? Дълбоко се съмняваше. И няма ли лошият му пример като мъж и баща да ги превърне в родители, които също така погалват децата си по главичките, докато връзват бойните си обувки и се завръщат в поделенията си? Единият сега беше новобранец парашутист, а другия кандидат пилот. А той ги беше научил да заменят интимността с жертвоготовност.
Бени никога и с никого, дори и с Мая, особено с Мая, не беше споделял най-ужасните си страхове — да загуби някое от децата си. Като млад баща се беше събуждал от ужасяващи кошмари на автокатастрофи, задушавания, терористични атаки върху детските им градини. И като всеки войник, решил да оживее, той беше потискал тези страхове, прикривал грозната си тайна.
„Да, боя се за нея“ — призна си сега той. Рут живееше в един град, изпълнен с ужаси, пред който Йерусалим изглеждаше като провинциално село. А като се прибави към това и жена като Мартина, макар Рут да беше странично лице, страховете отново се надигнаха в гърдите му.
Ако О’Донован беше реагирал правилно, когато му се удаде възможността, този кошмар вече нямаше да съществува.
Но това беше и другият фактор, който предизвикваше киселини в стомаха му. О’Донован. Не можеше да не забележи факта, че между американеца и Рут беше започнала да се оформя връзка. Достатъчно трудно му беше като баща да приеме сексуалността на дъщеря си, но тази потенциална връзка с всичките й недоизречени намеци и жадни погледи го тревожеше много дълбоко.
„Рут О’Донован.“ Само звукът от словосъчетанието го караше да се чувства нещастен.