Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Може би нещо от този вид, господарю — услужливо предложи тя няколко мостри от различни светли брокати.
— Ела да ги видиш, Елизабет — меко се разпореди Джони, след което настъпи гробна тишина и всички погледи се впериха в нея.
— Мога да виждам и оттук.
— Не ставай дете.
Нямаше голям избор. След малка пауза тя се отправи към масата с моделите.
Джони се усмихна. Изборът на подходящи модели за рокли бе направен бързо. След като бе постигнато съгласие за достатъчно количество дрехи, всички в стаята чуха възклицанието на Елизабет, когато Джони я хвана за ръката. Той леко я придърпа към себе си и я постави да седне в скута му.
— Сега, мадам Ламиер, покажете ни вашите платове. Нещо от рода на топъл кашмир или вълна, подходящо за предстоящите зимни месеци.
Джони усещаше как тя потръпва в скута му. Това раздразни сетивата му и много скоро той почувства, че се възбужда. Тя също усети желанието му. Топлината на неговото тяло, мъжката му сила я караха да се чувства слаба.
Елизабет съзнаваше, че трябва да се махне час по-скоро от него или физическата му близост щеше да я накара да се предаде, ето защо тя започна бързо да избира предложените й платове.
— Ще взема това, това и това — сочеше безразборно тя към разноцветните мостри, докато накрая Джони не даде знак на мадам Ламиер.
— Мисля, че това ще е достатъчно като начало, лейди Греъм.
— Приключихме ли тогава? — попита тя обезпокоена, че тялото й много лесно откликва на призивите на неговото.
— Само още няколко мерки, ако това е възможно, милорд — каза моделиерката, като гледаше към Джони.
— Разбира се — отговори той.
Явната почит, която мадам Ламиер демонстрираше към лорд Рейвънсби, съчетана същевременно с известно пренебрежение към нея, накараха Елизабет да се ядоса още повече. Като го сръга в ребрата, тя стана от скута му и се доближи плътно до масата, претрупана с различни шивашки принадлежности.
— Надявам се, че това няма да отнеме много време. Чувствам се гладна — каза тя.
— Ако искаш да хапнеш нещо, само кажи, Елизабет. — Той погледна към часовника на стената и се усмихна: — Мадам Ламиер ще дойде по-късно.
Джони бе кръстосал краката си, за да не се забелязва възбудата му, и леко разтъркваше мястото, където тя го бе сръгала. В съзнанието му изплуваха отново неизчерпаемите възможности на Елизабет в леглото.
— Мадам е отседнала в Голдихаус и ще е тук, докато попълни гардероба ти, така че не е никакъв проблем да я извикаме по-късно.
Елизабет се притесни, че той ще отпрати всички и ще остане насаме с нея, и побърза да каже:
— Няма да е необходимо. Нека приключим с пробите сега — тя вече не можеше да има вяра в себе си; тялото й изгаряше от желание.
— Трябва да вземем и някои мерки без корсета ви, миледи, защото… хм… трябва да имаме предвид, че през следващите седмици талията ви няма да остане същата.
Елизабет отново се почувства раздразнена от неудобството на шивачката. Може би причината бе, че така открито пред всички слуги обсъждаха състоянието й.
Шивачката се обърна отново към Джони:
— Налага се, господарю… Разбира се, ако разрешите… Този корсет трябва да… — замънка смутено мадам Ламиер, напълно объркана от този страшен владетел, чиято слава се носеше от двете страни на границата.
— Няма нужда от деликатност, мадам Ламиер — каза Джони учтиво. — Всички тук са изключително щастливи от факта, че лейди Греъм е бременна. Ела тук, Елизабет. Ще ти помогна да си развържеш корсета.
— Мога да се справя чудесно и сама, Рейвънсби — разгорещено отвърна тя, вбесена, че се говореше в нейно присъствие така, сякаш тя въобще не съществуваше. Тази шивачка определено я изкарваше извън кожата й. Тя едва ли не искаше разрешение от Джони за всяка мярка, която трябваше да й вземе.
— Да, но аз искам да го развържа — въпреки че го каза шепнешком, всички присъстващи чуха думите му и в стаята настъпи неловка тишина.
Разпореждането му бе като удар с камшик и Елизабет потръпна, все едно наистина я бяха ударили. Тя остана на място за минута-две, след което с гневен сарказъм попита:
— Нима искаш да поемеш функцията на прислужница, Рейвънсби?
— Да, с удоволствие. А сега ела — рече той невъзмутим към нейния язвителен присмех. В мекия му тон обаче пролича желязна решителност.