Реката на синия огън
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:
— Лицето ми си е приятно — отвърна тя, опитвайки се да замаже положението. — Просто слушам „Жабокът принц“.
Майка й се разсмя.
— Добре, ти печелиш.
Обикновено Кристабел обичаше да посещава центъра Сййуол. Винаги беше забавно ей така да се качиш в колата и да напуснеш базата, но центърът Сййуол бе може би най-любимото й място на земята. Само първия път, когато беше съвсем малка, не й хареса. Тогава си мислеше, че отиват „да видят центъра на Хубал“. Хубал беше името, с което Бухала наричаше себе си в любимата й приказка „Мечо Пух“, и тя цял ден очакваше да го види. Едва на връщане, когато се разплака, че не го е видяла, мама й обясни какво означаваше името.
Следващия път прекара много по-приятно, както и всеки път оттогава насетне. Татко постоянно твърдеше, че е тъпо да се изминава цялото това разстояние — три четвърти час само в едната посока, както неизменно повтаряше той: „Та това са три четвърти час само в едната посока!“ — при положение, че могат да се снабдяват с всичко, което си поискат, или по РХ, или просто като си го поръчат, но мама настояваше, че не е прав.
— Само един мъж може да прекара целия си живот без дори да докосне парче плат или да провери дали шевовете са здрави, преди да купи нещо — му отвръщаше тя. И татко всеки път ставаше „нелицеприятен“. Кристабел обичаше своя татко, но знаеше, че майка й е права. В центъра беше по-хубаво от РХ, а дори и от мрежата. Все едно се намираше в увеселителен парк — всъщност точно насред него действително имаше увеселителен парк. Както и един кръгъл театър, където можеше да гледа шоупрограми по мрежата, по-големи от цялата й къща. И да види анимационни герои, които се разхождаха или летяха край нея, разказваха смешки и пееха песни, а така също и хора фалшификати, които се появяваха и изчезваха, и вълнуващи шоупрограми, които се разиграваха по витрините, и всевъзможни други неща.
В центъра Сййуол имаше повече магазини, отколкото можеше да си представи. Имаше магазини, в които продаваха само червила, и магазини, в които продаваха само рокли „нану“ като тези на Офелия Вайнер, а дори и един, в който продаваха само старовремски кукли. Те нито се движеха, нито говореха, нито нищо, но бяха красиви по свой си начин. Всъщност магазинът с кукли бе любимият й магазин, макар да бе малко страшничък — всички онези очи, които те оглеждат втренчено още от вратата, всички онези невъзмутими лица. Майка й дори й беше казала, че може да си избере една от тях за следващия си рожден ден, която да си бъде само нейна и въпреки че дотогава оставаше още много време, всяко посещение на центъра Сийуол, за да поогледа и да поумува за пореден път, коя кукла да избере, бе определено най-хубавият ден от седмицата и в нощта преди настъпването му никога не можеше да заспи. Но днес беше много нещастна, а господин Селърс така и не се обаждаше и на всичкото отгоре наистина се страхуваше от онова странно момче, което отново видя предишната нощ зад прозореца си.
Намираха се в магазина за принадлежности за барбекю, когато Жабокът принц престана да говори и вместо неговия чу гласа на господин Селърс. Мама търсеше нещо за татко. Кристабел се отдалечи малко навътре в магазина, така че майка й да я вижда, и се престори, че разглежда някакво голямо метално нещо, което приличаше повече на анимационен космически кораб, отколкото на барбекю.
„Кристабел? Чуваш ли ме?“
— Аха. В един магазин съм.
„В момента можеш ли да разговаряш с мен?“
— Да. Горе-долу.
„Чудесно. Виждам, че няколко пъти си се опитвала да се свържеш с мен. Нещо важно ли е?“
— Да.
Искаше да му разкаже всичко. Думите напираха в устата й и искаше да ги изплюе всички до една: за това, че момчето я следи и че досега не бе казала на господин Селърс, защото тя беше виновната, че не можа да среже оградата сама.
Искаше да му разкаже всичко, но някакъв мъж от магазина се приближаваше към нея.
— Да, важно е.
„Чудесно. Може ли да го отложим за утре? В момента съм много зает, малка Кристабел.“
— Добре.
„Какво ще кажеш за 15 часа? Можеш да дойдеш след училище. Удобно ли ти е по това време?“
— Да. Трябва да вървя.
Тя свали Приказните слънчеви очила в момента, в който Жабокът принц заговори отново.
Мъжът от магазина — дебеланко с мустаци, който приличаше на приятеля на татко й капитан Паркинс, само дето не беше толкова стар — й се усмихна широко.
— Здравей, малка госпожице. Тази машина е доста привлекателна, нали? „Магна-Джет Адмирал“, върхът на изкуството. Храната изобщо не докосва барбекюто. Ще я вземеш ли за татко?