Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
При всяко неочаквано движение се разпищявах и се вкопчвах в страничните греди, за да не се изтъркуля. Цялата къща на дървото сякаш се разпадаше. Прилоша ми от движението. Люшкането и скърцането толкова се засилиха, че вече със сигурност смятах това за последната си нощ на този свят. Едва когато загубих всякаква надежда, че ще мога да се спася, притече ми се на помощ нещо невъобразимо. От мен се излъчи светлина. Тя бликаше през всички отвори на тялото ми. Светлината представляваше тежко като течност сияние, което ме закрепи към платформата, покривайки ме като бляскава броня. То сви ларинкса ми и спря писъците, но същевременно сякаш разтвори гръдния ми кош и вече дишах по-леко. Успокои нервния ми стомах и спря треперенето на краката ми. Светлината озари цялата стая, така че можах да видя вратата на няколко крачки пред мен. Наслаждавайки се на сиянието, аз се успокоих. Всичките ми страхове и тревоги изчезнаха и повече нищо нямаше значение. Лежах напълно спокойна и умиротворена чак до зори. Тогава съвсем бодра аз се спуснах долу и се запътих към кухнята да приготвя закуска.
18.
На масата в кухнята намерих чиния с тамали. Разбрах, че ги е приготвил Емилито, но той самият никъде не се виждаше. Налях си чаша вода и изядох всички тамали, надявайки се, че пазачът вече е закусил.
Измих си чинията и отидох да поработя в зеленчуковата градина, но скоро се уморих. Направих си гнездо от листа под едно дърво, както ми беше показала Клара, и седнах върху него да си почина. Загледах се в полюшващите се клони на дървото пред мен. И тяхното движение ме върна в детството. Трябва да съм била на четири или пет години; бях се хванала за няколко върбови клонки. И всъщност не че си спомнях това, а наистина бях там. Краката ми висяха, едва докосвайки земята. Аз се люлеех. Пищях от удоволствие, когато братята ми се редуваха да ме залюляват. После и те подскочиха и се хванаха за още по-високи клони; свивайки колене, се залюляваха напред-назад, като спускаха крака само за да се оттласнат от земята и да се засилят още повече.
Когато случката свърши, аз вдишах всяко нещо, което бях изживяла наново — радостта, смеха, чувствата към братята ми. След това пометох миналото с обръщането на главата. Постепенно клепачите ми натежаха. Отпуснах се в гнездото от листа и потънах в дълбок сън.
Събудих се от остро сръчкване в ребрата. Пазачът ме смушкваше с един бастун.
— Събуждай се, вече е пладне — каза той. — Не спа ли добре нощес в къщата на дървото?
Отворих очи и видях как лъч светлина обагря в оранжево върха на дървото. Лицето на пазача също излъчваше неестествено сияние, от което ми изглеждаше някак заплашително. Беше си в същия син гащеризон, който носеше предишния ден, а на колана му бяха завързани три кратунки. Седнах и го загледах как внимателно извади запушалката на най-голямата кратунка, надигна я до устата си и отпи. После примлясна от наслада.
— Не спа ли добре нощес? — попита ме отново той, загледан с любопитство в мен.
— Занасяш ли ме? — простенах аз. — Най-откровено мога да кажа, че това беше една от най-лошите нощи в живота ми.
И от мен започна да се излива порой от най-жалки хленчове и оплаквания. Спрях ужасена, понеже си дадох сметка, че звуча също като майка ми. Когато и да я попитах как е спала, тя мигновено изливаше подобен порой от оплаквания. Ненавиждах я за това, а правех същото!
— Моля те, Емилито, извини ме за този жалък изблик — казах аз. — Вярно, че не съм мигнала цяла нощ, но съм добре.
— Чух те да пищиш като банши8 — нагло каза той.
— Реших, че или имаш кошмари, или падаш от дървото.
— Мислех си, че падам от дървото — казах аз, изпитвайки нужда от съчувствие. — Едва не умрях от страх. Но после се случи нещо странно и успях някак да изкарам нощта.
— Какво странно нещо ти се случи? — попита той с любопитство и седна на земята на безопасно разстояние от мен.
8
От келтската митология — женски дух, който витае около някоя къща и с писъците си предвещава смърт в семейството — Бел. пр.