Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
— Не мисля, че ще мога — казах аз, напрягайки се.
— Разбира се, че можеш — увери ме той. — Спомни си, че магьосниците не познават провал, те могат само да успяват.
Той се наведе към мен и шепнешком каза, че след като направя отвора, трябва да навия нагоре тялото си като руло и да се оставя да бъда изхвърлена по една линия, която се източва от върха на главата ми към чернотата.
— Обаче аз съм легнала — немощно възразих аз. — Върхът на главата ми е почти на земята. Трябва ли да стана?
— Чернотата е навсякъде около нас — каза той. — Дори да застанем на главите си, тя пак е там.
Той промени тона си и с рязка команда ми заповяда да се концентрирам изцяло над дупката, която току-що съм направила, и да оставя мислите и чувствата си да потекат през този отвор. Мускулите ми отново се напрегнаха, понеже не бях направила отвора. Пазачът настоя да релаксирам, да забравя това и да се държа и чувствам така, все едно че вече съм направила дупката.
— Изхвърли навън всичко, което е в теб — каза той. — Позволи на мислите, чувствата и спомените си да изтекат навън.
Когато релаксирах и се освободих от напрежението в тялото, почувствах през мен да преминава прилив от енергия. Бях обърната отвътре навън — всичко беше изтеглено през върха на главата ми и потече по една линия като обратен водопад. Усетих, че в края на тази линия има отвор.
— Отпусни се още по-дълбоко — пошепна той в ухото ми. — Трябва да предоставиш цялото си съществувание на нищото.
Стараех се най-усърдно да следвам инструкциите му. Каквато и мисъл да се надигнеше в ума ми, тя мигновено се вливаше във водопада от върха на главата ми. Смътно дочух пазача да ми казва, че ако искам да се придвижа, трябва само да си дам такова нареждане и линията ще ме изтегли там, където искам да отида. Преди да съм си дала някаква команда, усетих някакво леко, но настойчиво подръпване в лявата си страна. Релаксирах и оставих това усещане да продължи. Отначало само главата ми сякаш беше придърпана наляво, после и останалата част на тялото ми бавно се изви наляво. Имах чувство, че падам настрани, но същевременно усещах, че тялото ми изобщо не бе помръдвало. Чух някакъв тъп звук зад тила си и видях, че отворът се разшири. Искаше ми се да пропълзя през него, да се вмъкна оттатък и да изчезна. Почувствах някакво дълбоко разтърсване в себе си; осъзнаването ми започна да се движи по линията от върха на главата ми и се промъкна през отвора.
Почувствах се като че ли съм в гигантска пещера. Кадифените й стени ме обгръщаха отвсякъде; беше тъмно. Вниманието ми бе привлечено от една светеща точка. Тя примигваше като маяк и щом се опитах да се фокусирам над нея, ту се появяваше, ту изчезваше. После всичко пред мен се озари от силна светлина. И след това постепенно стана отново тъмно. Дишането ми сякаш напълно спря и никакви мисли или представи не смущаваха чернотата. Повече не усещах тялото си. Последната ми мисъл беше, че съм се стопила.
Долових кух пропукващ звук. Всичките ми мисли се върнаха едновременно, стоварвайки се върху мен като планина от отломки, а с тях се върна и усетът ми за твърдостта на земята, изтръпването на тялото ми и за някакво насекомо, което ме ухапа по глезена. Отворих очи и се огледах наоколо; пазачът ми беше събул обувките и чорапите и боцкаше стъпалата ми с остра пръчица, за да ме свести. Исках да му кажа какво се бе случило, но той поклати глава.
— Не говори и не се движи, докато не си възвърнеш отново цялата плътност — предупреди ме той. Каза ми да затворя очи и да дишам с корема.
Лежах на земята, докато усетих, че силите ми се възвърнаха, тогава се надигнах и седнах, облегнала гръб на ствола на дървото.
— Ти отвори процеп в чернотата и твоят двойник се плъзна наляво и после мина през нея — каза пазачът, преди да съм го попитала нещо.
— Определено усетих как една сила ме изтегли — признах аз. — И видях много силна светлина.
— Тази сила беше твоят двойник, който излизаше — каза той, сякаш знаеше съвсем точно какво имам предвид. — А светлината беше окото на двойника. Понеже ти правеше прегледа вече повече от година, заедно с това ти всъщност разпростираше енергийните си линии и сега те започват да се движат сами. Но понеже все още се отдаваш премного на говорене и мислене, тези енергийни линии не се движат толкова лесно и пълно, както ще стане някой ден.
Нямах представа какво имаше предвид, когато каза, че съм разпростирала енергийни линии, докато правех прегледа. Помолих го да ми обясни.
— Какво има за обясняване? — каза той. — Това е въпрос на енергия; колкото повече енергия си връщаш обратно чрез прегледа, толкова по-лесно е за възстановената енергия да подхранва двойника ти. Когато изпращаш енергия на двойника, ние наричаме това разпростиране на енергийните линии. Човек, който вижда енергията, ще я види като линии, които излизат от физическото тяло.