Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
Приятно ми стана, че ме включи сред дребните тела, макар да се надявах, че ме смята по-скоро за крехка, отколкото за хилава.
След като вечеряхме, той ме поведе много внимателно през къщата към предния вход. Никога не бях идвала в тази част на къщата и умишлено забавих крачка, опитвайки се да попия колкото може повече неща. Видях една огромна трапезария с дълга банкетна маса и китайски шкаф, пълен с кристални чаши, чаши за шампанско и чинии. До трапезарията имаше кабинет. На минаване зърнах масивно махагоново писалище и по стените лавици, пълни с книги. В друга една стая имаше електрическо осветление, но макар че беше включено, не можах да видя нищо вътре, защото вратата беше съвсем леко открехната. Дочух отвътре да идват понижени гласове.
— Кой е вътре, Емилито? — възбудено попитах аз.
— Никой — отвърна той. — Този шепот, който чуваш, е от вятъра. Той поражда странни слухови илюзии, като духа през кепенците.
Изгледах го с изражение от типа „на кого ги разправяш тия“ и той галантно ми отвори вратата, за да погледна вътре. Прав беше — в стаята нямаше никой. Беше просто още една всекидневна, подобна на онази в дясната страна на къщата. Когато се взрях по-отблизо обаче забелязах нещо странно в сенките, хвърляни на пода. Потръпнах, защото усетих, че нещо в тези сенки не беше наред. Можех да се закълна, че се вълнуваха, потрепваха, танцуваха, но в стаята нямаше никакъв вятър или движение.
Шепнешком казах на Емилито какво съм забелязала. Той се засмя и ме потупа по гърба.
— Звучиш ми също като Клара — каза той. — Но това е хубаво. Бих се разтревожил, ако звучеше като Нелида. Ти знаеш ли, че тя има сила в путето?
Начинът, по който го каза, тонът на гласа му и любопитното удивление в птичите му очи ми се сториха толкова смешни, че се разсмях почти до сълзи. Но смехът ми секна така внезапно, както бе започнал, сякаш в мен бе превключил някакъв контакт. Това ме разтревожи. Явно бе разтревожило и Емилито, защото той ме изгледа загрижено, сякаш преценяваше душевната ми стабилност.
Той отключи главната врата на входа и ме изведе отпред, където беше дървото. Помогна ми да си надяна хамута и ми показа как да използвам макарата, за да се издигна в седнало положение. Сред най-горните клони съзрях една дървена къщичка. Беше близо до мястото, където се бях събудила първия път в хамута, но не бях я забелязаха поради своя ужас и понеже беше потънала сред листата.
Откъм земята пазачът освети с фенерчето си постройката и извика нагоре към мен:
— Вътре има морски фенер, Тайша, но не го използвай много дълго. А сутринта, преди да се спуснеш долу, непременно откачи батериите.
Той ми светеше с фенерчето, докато се изкача на малката площадка пред къщичката и приключа с развързването на хамута.
— Лека нощ. Аз си тръгвам вече — извика ми той. — Приятни сънища.
Стори ми се, че го дочух да хихика, когато отмести лъча на фенерчето и тръгна към къщата. Вмъкнах се в къщичката на дървото, като използвах само своето отслабнало фенерче, и потърсих онова, което той бе нарекъл морски фенер. Представляваше голяма лампа, закрепена на ръба; на пода имаше голяма квадратна батерия в сандъче, приковано към парапета. Свързах я с лампата и я включих.
Къщичката представляваше мъничка стая с малка издигната платформа, която служеше и за легло, и за ниска масичка. Върху нея имаше навит спален чувал. Постройката имаше прозорци от всички страни с кепенци на панти, които можеха да се закрепят отворени с едни дебели пръчки, сложени на пода. В ъгъла на стаичката имаше нощно гърне, което се побираше в една кошница с капак. След този бегъл оглед на стаята аз изключих големия фенер и се пъхнах в спалния чувал.
Стана абсолютно тъмно. Дочувах щурците и бученето на потока в далечината. Вятърът прошумоля в листата наоколо и леко залюля цялата къщичка. Докато се вслушвах в звуците, съзнанието ми започна да се изпълва с непознати страхове и бях завладяна от едно физическо усещане, което никога досега не бях изпитвала. Непрогледният мрак така пълно преиначаваше и замаскираше звуците и движенията, че ги възприемах като че ли идваха от вътрешността на тялото ми. Всеки път когато къщата се разтърсваше, стъпалата на краката ми изтръпваха. Когато къщата проскърцваше, вътрешната страна на коленете ми потрепваше, а гърбът и вратът ми се изпълваха с боцкащи иглици, когато пропукваше някой клон.
След това страхът навлезе в тялото ми като трептене в пръстите на краката. Вибрациите се разпространиха по стъпалата, после по целите крака и накрая цялата долна половина на тялото ми неудържимо се разтърси. Почувствах се замаяна и загубих ориентация. Не знаех къде е вратата или фенерът. Усетих как къщата започна да се накланя. Отначало едва доловимо, но после все по-забележимо, докато накрая ми се стори, че подът е наклонен на четиридесет и пет градуса. Изпищях, понеже усетих платформата да се накланя още повече. Мисълта да се спускам отново долу ме смрази. Сигурна бях, че ще си умра, падайки от дървото. От друга страна, усещането, че се накланям, беше толкова силно, че със сигурност щях да се плъзна от платформата, а после през вратата. В един момент наклонът стана толкова силен, че се усетих сякаш стоя права, а не лежа.