Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
От писъците си бях повредила гласните струни. Гърлото ужасно ме болеше; но извън това, изглежда, бях в добро физическо състояние. Шокът, страхът и самосъжалението ми бяха минали и бе останало единствено убеждението, че ми се бе случило нещо монументално в левия коридор на къщата. Но колкото и да се мъчех, не можех да си спомня какво беше станало, след като бях прекрачила прага.
Освен тези дълбоки тревоги имах и още един непосредствен проблем: не знаех как да паля кухненската печка, която беше на дърва. Клара ми беше показвала неведнъж как се прави, но аз все не му хващах цаката, може би защото никога не бях очаквала, че ще ми се наложи да я паля сама. Хрумна ми да поддържам огъня, като слагам дърва цялата нощ.
Втурнах се към кухнята да сложа още дърва в огъня, преди да е угаснал. Загрях още вода и си измих купичката. Излях останалата вода във варовиковия филтър, който имаше вид на дебел, обърнат конус. Огромният съд беше закрепен на здрава поставка от ковано желязо и капка по капка прецеждаше преварената вода. От съда под филтъра, където се събираше прецедената вода, аз си налях в чашата два-три черпака. Изпих охладената, вкусна вода, после реших да се върна в къщата. Може пък Клара или Нелида да ми бяха оставили и други бележки, в които посочват какво по-точно да правя.
Потърсих ключовете от вратите на спалните. В един шкаф в коридора открих връзка ключове, надписани с различни имена. Взех ключа с името на Нелида; с изненада открих, че този ключ ставаше за моята стая. После взех ключа на Клара и го пробвах на различни врати, докато открия на коя става. Превъртях ключа и вратата се отвори, но когато вече имах възможност да вляза в стаята и да поразузная наоколо, оказа се, че не съм в състояние. Чувствах, че макар и да бе заминала, тя все така имаше право на своята неприкосновеност.
Затворих вратата, заключих я и оставих ключовете обратно на мястото им. Върнах се във всекидневната, седнах на пода и облегнах гръб на дивана, както Нелида ме бе посъветвала да правя, когато съм напрегната. Това определено ми помогна да си поотпусна нервите. Отново си помислих дали да не се кача на колата и да си отида. Но в действителност нямах никакво желание да напусна. Реших да приема предизвикателството и да се грижа за къщата, докато тях ги няма, ако ще и това да е завинаги.
Понеже нямах да правя нещо определено, хрумна ми, че можех да почета. Вече бях направила преглед на негативните си изживявания с книгите от детството ми и реших да проверя дали отношението ми към тях се е променило. Отидох да се поровя из лавиците. Открих, че повечето книги са на немски, една част на английски и няколко на испански. Като ги прегледах набързо, видях, че повечето от книгите на немски са по ботаника; имаше също по зоология, геология, география и океанография. На отделна лавица, скрита от погледа, имаше една поредица от книги по астрономия на английски. Испанските книги, също на отделна лавица, бяха художествена литература — романи и поезия.
Реших първо да почета книги по астрономия, понеже този предмет винаги ме е омагьосвал. Измъкнах една тънка книга с множество илюстрации и започнах да я прелиствам. Но скоро тя ме приспа.
Когато се събудих, в къщата беше пълен мрак и трябваше опипом да намеря пътя към задната врата. Запътих се към навеса, където беше генераторът, и забелязах, че откъм кухнята идва светлина. Разбрах, че някой вече трябва да е включил генератора. Въодушевена, че може би Клара се е върнала, аз се втурнах към кухнята. Когато приближих, чух някой тихо да си пее на испански. Не беше Клара. Беше мъжки глас, но не на нагуала. Продължих нататък със силен трепет. Преди да стигна до вратата, един мъж надникна навън’ и като ме видя, нададе силен вик. В същия момент и аз изпищях. Явно го бях стреснала точно толкова, колкото той мен. Той излезе пред вратата и за миг двамата застанахме, втренчени един в друг.
Той беше слаб, но не кльощав; жилав и все пак мускулест. Беше може би два-три сантиметра по-висок от мен, тоест към метър и седемдесет и два-три. Облечен беше в тъмносин работен комбинезон като онези, които носят служителите на бензиностанциите. Кожата му беше светла, с розов оттенък. Косата му — прошарена. Носът и брадичката му бяха издадени, беше с изпъкнали скули и малка уста. Очите му бяха като на птица, тъмни и кръгли, но блестящи и живи. Почти не забелязвах бялото на очите му. Докато го разглеждах, имах впечатлението, че гледам не стар човек, а момче, леко набръчкано от рядка болест. Имаше в него нещо едновременно възрастно и младежко, покоряващо и въпреки това тревожещо. Успях да го попитам на най-добрия си гимназиален испански, ако обича, да ми каже кой е и да ми обясни присъствието си в тази къща.