Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
— Взех Манфред вкъщи и го сложих във вода, но не му позволих да пие — каза пазачът. — И после го предложих на намерението на магьосниците.
Емилито каза, че от намерението на магьосниците зависело не само дали Манфред ще оживее, или ще умре, но и дали ще бъде куче или нещо друго. И той оживял и станал нещо повече от куче.
— Същото се случи и с теб — продължи той. — Може би тъкмо затова вие двамата толкова си допадате. Нагуалът те намери духовно обезводнена, готова напълно да си объркаш живота. И понеже тогава в автокиното бяха той и Нелида, на тях им се полагаше да те предложат на магьосническото намерение, което и сториха.
— Как са ме предложили на магьосническото намерение? — попитах аз.
— Те не са ли ти разказали вече? — попита той изненадан.
Замислих се, преди да му отговоря.
— Струва ми се, че не са.
— Нагуалът и Нелида са призовали високо намерението без съмнение още там, до щанда в закусвалнята, и са оповестили, че залагат за теб целия си живот без никакво колебание и съжаление, без да задържат нищичко за себе си. И двамата разбрали, че в момента не могат да те вземат със себе си, а ще трябва да те следват където и да ходиш. Затова днес можеш да кажеш, че те е поело магьосническото намерение. Призоваването на нагуала и Нелида е подействало. Погледни къде си сега! И си говориш с моя милост.
Той ме погледна да види дали следя обясненията му. Погледнах го в отговор с мълчалива молба да ми разясни по-конкретно магьосническото намерение. Той премина на лично ниво и каза, че ако вземе като пример за намерение всичките неща, които съм разказала на Клара, той би стигнал до извода, че моето намерение е било пълната неудача. Аз със забележително постоянство винаги съм възнамерявала да бъда смахната, отчаяна неудачница.
— Клара ми разказа всичко, което си й говорила за себе си — продължи той и изцъка с език. — Като пример аз бих казал, че ти си се изтьпанчила в онази зала в Япония не за да демонстрираш уменията си по бойни изкуства, а за да докажеш на целия свят, че намерението ти е да губиш.
И той ме нападна с думите, че всичко, което съм правела, било белязано от поражение. Затова най-важното нещо, което трябвало да направя сега, е да си поставя ново намерение. Той обясни, че това ново намерение се нарича магьосническо намерение, защото то не е просто намерението да направиш нещо ново, а намерението да се присъединиш към нещо, което вече съществува: едно намерение, достигнало до нас през хилядите години на човешки усилия.
Той каза, че в магьосническото намерение няма място за провал, защото пред магьосниците има открит само един път: да успяват във всяко нещо, което правят. Но за да имат такъв силен и ясен възглед, магьосниците трябва да преобразят из основи цялото си съществувание, а за това е нужно разбиране и сила. Разбирането идва, когато човек направи преглед на живота си, а силата се събира от безупречните им действия.
Емилито ме погледна и потупа кратунката. Обясни ми, че в своята кратунка той е събрал безупречните си чувства и че ми е дал да пия от магическото намерение, за да мога да противодействам на пораженческото си отношение към нещата и за да ме подготви за инструкциите си. Каза и още нещо, но вече не успявах да задържам вниманието си над него; гласът му ме унасяше. Тялото ми внезапно натежа. Когато се опитах да фокусирам поглед на лицето му, видях само белезникава мъглица, като мъгла по здрач. Чух го как ми казва да легна и да разпростра етерната си мрежа, като постепенно отпусна напрежението в мускулите си.
Знаех какво иска да направя и автоматично последвах инструкциите му. Легнах и започнах да придвижвам осъзнаването си от стъпалата нагоре към глезените, прасците, коленете, бедрата, корема и обратно. После релаксирах ръцете, раменете, врата и главата си. Докато придвижвах осъзнаването си по различните части на тялото си, аз се чувствах все по-сънлива и натежала.
След това пазачът ми нареди да правя с очите малки кръгове, обратно на часовниковата стрелка, като ги въртя нагоре и назад в главата си. Продължих да релаксирам, докато дишането ми стана бавно и ритмично, като само се разширяваше и свиваше. Концентрирах се над приспивните вълни на дишането си и тогава той ми прошепна, че трябва да придвижа осъзнаването си от челото до възможно най-далечното място над себе си и там да направя малък отвор.
— Какъв отвор? — промърморих аз.
— Просто отвор. Дупка.
— Дупка в какво?
— Дупка в нищото, на което се крепи твоята мрежа — отговори той. — Ако успееш да придвижиш осъзнаването си извън тялото, ще установиш, че навсякъде около теб е плътна чернота. Опитай се да проникнеш в тази чернота, направи дупка в нея.