Талисманите на Шанара

Рен се държеше с една ръка за Тайгър Тай за по-голяма стабилност и за да усеща присъствието му. Летящият ездач бе сигурен и уверен в себе си. Летеше приведен, с обърнато настрани лице. И двамата мълчаха.

Когато приближиха достатъчно, тъй че едва оставаха скрити, Роковете започнаха да се спускат. Кошовете се снишиха и въжетата бяха отпуснати. Телохранителите бяха разпръснати от Роковете и изчезнаха в мрака на нощта. Роковете отново се издигнаха, Рен остана зад гърба на Тайгър Тай и полетяха, описвайки полукръг, който ги изведе високо и надалеч. На Трис му трябваха още няколко минути, за да постави часови, и щеше да настъпи време за атака.

Роковете отново набраха височина, после започнаха да се спускат право срещу лагера на Федерацията, като набираха все повече скорост. Това беше най-опасната част — толкова опасна, че Тайгър Тай нямаше право да прави нищо друго, освен да носи кралицата на Елфите като наблюдател. Каквото и друго да ставаше, тя трябваше да бъде измъкната незасегната. Те ускориха полета си към лагера на Федерацията, като сега летяха равно на около петнайсет метра над земята, когато преминаха покрай първите огньове.

После се спуснаха като тъмни стрели в нощта, всички, освен Дух. Общо единайсет, Роковете връхлетяха срещу лагера на Федерацията, насочвайки се към наблюдателните огньове. Забелязаха ги в последния момент и мъжете долу нададоха стреснати крясъци. Предупреждението дойде твърде късно. С разперени криле, Роковете се плъзнаха над наблюдателните огньове, предпочитайки онези, които бяха почти стихнали, и сграбчиха парчета горяща жарава в твърдите си нокти. Защо да палим огън, когато вече има? — беше казал Ъринг Рифт. После Роковете отново отлетяха, като едните свиха надясно, другите наляво, по посока на обсадните машини. Войниците на Федерацията отмятаха одеялата си и завивките, опитвайки се да разберат в пороя от думи, които ги заливаха от онези, които се бяха събудили, какво става. Роковете вече бяха стигнали обсадните машини и каруците с боеприпаси. Горещите въглени се изсипаха от ноктите им върху сухото дърво. Вятърът разгоря въглените и дървото веднага избухна в пламъци. Някои от въглените паднаха върху прашните брезенти, други върху дървените навеси на гигантските обсадни машини, трети върху буретата с катран, който служеше за покритие на метателните съоръжения на каменохвъргачните машини.