Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Да, но по законен ред, за да не могат да оспорят решението. Джейк, винаги когато ти потрябваме, можеш да ни потърсиш тук. Дори да е посред нощ — Алек ще бъде насреща. Къде ще бъдете? В твоята къща?
— Докато пристигне колата. След това ще се преместим при Джоан. Ще поддържаме връзка през цялото време.
— Добре, Джейк, и не бери грижа за нищо. Също и Джоан. Ще я кръстим, преди да успееш да кажеш „изчезнали наследници“.
— Ами аз не се тревожа — обади се Джоан. — Но вие ме просълзихте, момчета. Братя — как мога да ви се отблагодаря?
— Да й кажем ли, Мак? Тя дали ще се изчерви? Братко Шмит, на мен трябва да благодариш, не на брат Мак. Той само изпълнява дълга си, за което данъкоплатците му плащат с неохота. Аз съм доброволецът.
— Ще благодаря и на двамата по какъвто начин поискате — отвърна скромно Джоан.
— Чу ли това, Мак? Брат Шмит обеща, а дадената дума между братя не може да се нарушава — стар закон. Братко Шмит Джоан Юнис скъпа, отдалечи се, за да те огледаме хубаво. Джейк, дръпни се от камерата, разваляш цялостната композиция. Иди пийни една бира. Или подремни.
— Не му обръщайте внимание, той е пиян — посъветва ги някогашният му съквартирант.
— Както и Мак, защото работим по въпроса. Но не съм чак толкова пиян, та да не се метна на някоя управляема ракета и да долетя при вас, стига да ми дадете знак.
— Джейк — намеси се съдията, — тази работа взе да излиза извън контрол. Не че не споделям ентусиазма на моя помощник. Но е време да си пожелаем лека нощ. Джоан, лека нощ. Край на връзката.
Джоан Юнис изключи телефона, провери дали екранчето не свети и отново започна да се съблича.
— Джоан. Спри.
Тя продължи, докато изу и обувките, и едва тогава се изправи пред него.
— Джейк, отказвам да се отнасяш с мен като с порцеланова кукла. Не знам дали си забелязал, но аз съм жена.
Той въздъхна.
— И още как. Но златният миг отмина.
— Както и да е. Не смятам да се обличам. Виждал си това тяло много пъти, и двамата го знаем, и искам да свикнем с това. Но ще ти призная нещо, Джейк. Срамувам се и малко ме е страх, защото съм жена само от една седмица. Но съм готова да го направя — с теб.
— Както искаш, мила. Знаеш, че за мен си най-красивата жена. Но какво ще правим? Ще си четем на глас, докато пристигне колата? Ще гледаме телевизия?
— Чудовище. Ако си истински джентълмен, поне си свали дрехите. А вместо това се държиш като невъзпитано твърдоглаво копеле и се чудя как въобще мога да те обичам? Може би защото Юнис те е обичала — обича те, където и да е тя сега. Джейк, щом не желаеш да ме отведеш в леглото, поне седни в това кресло, за да мога да се настаня в скута ти. И тогава ще си говорим. За Юнис, ако желаеш.
Той въздъхна отчаяно.
— Момиче, заради теб ще получа сърдечен пристъп. Добре де, можеш да ми седнеш в скута. При едно условие.
— Джейк, съгласна съм на всякакви условия. В момента се владея напълно.
— Сигурен съм, че е така, мила. Но все пак става въпрос за моя скут. Никакво гъделичкане й галене.
— Ох, трябваше да си остана в съда, Мак и Алек нямаше да поставят подобни условия. Джейк, отпусни се и ме остави да седна у теб. Ето така. А сега ме прегърни.
— Първо обещай, каквото те помолих. Не бих искал да ме изнасилиш на фотьойла.
— Не мисля, че бих могла.
— Джоан, нямаш представа какви работи могат да се правят в един фотьойл.
— Имам, но като Йохан. Те обаче изискват съдействие и от другата страна.
— Хъм, така е. Затова, докато пристигне колата, ще те помоля да се облечеш и край на глупостите. Прибираме се у дома.
— Добре, щом станахме „ние“. Страхувах се да не се разсърдиш и да ме пратиш вкъщи сама. Защото тогава щях да помоля Рокфорд и Чарли да ме откарат право при Алек и Мак. Те са много сладки вълчета, нали, Джейк? Притисни ме. Само така можеш да ме запазиш от… знаеш какво.
— Хъм. Джоан, можеш ли да пазиш тайна?
— Веднъж обещах да не казвам на никого… освен на Юнис.
— Защото това, което ще ти кажа, може да навреди на Алек и Мак.
— Тогава на Юнис никак няма да й се понрави. Добре, обещавам да не кажа на никого. Дори на стареца с дългата бяла брада — следващия път, когато го видя.
— Това е достатъчно. Добре, ето я и тайната. Твоите двама чаровни вълци — а те наистина са чаровни — са обратни като Юлий Цезар.
— Какво?! Джейк, направо не мога да го повярвам.
— Не мога да ти предоставя доказателства, но го зная с абсолютна сигурност.
— Виж, Джейк, аз се целувах с тях. Зная, че още не съм истинска жена, но целувките им не бяха фалшиви. Те ме желаеха, Джейк. Освен това нали са женени?
— Казах „като Юлий Цезар“, скъпа. Не като губернатора Аркъм.
— Ах, бисексуални. Макар че и това е трудно за вярване. — („Джоан, аз пък долових нещо подобно. Но те си остават вълци… и може някой ден пак да се върнем там. За да им благодарим.“) „Юнис, това ли е начинът една жена да благодари на мъжа?“ („Единственият достатъчно убедителен начин, сестрице. Изненадва ли те?“) „Не, скъпа, но си мислех, че вашето поколение знае някои неща, които моето е пропуснало. Оказа се, че греша. Само сте по-отворени.“