Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
Челънър се втурна през коридора. Тичаше от стая в стая, ту нагоре, ту надолу по стълбите и разбра, че е сам в тази стара, занемарена и проядена от червеи къща. Само в една стая, която гледаше към улицата, имаше следи от последния обитател: легло, в което доскоро някой е спал, но още неоправено, скрин, чиито чекмеджета бяха в безпорядък от трескаво ровене, а на пода — топка смачкана хартия. Той я вдигна. Светлината в този горен етаж, обърнат към улицата, беше значително по-силна отколкото в приемната и можа да разпознае на листа знака на хотела на Юстън скуер, а като се взря по-добре, дори да разчете следните редове, написани с много изящен и старателен женски почерк:
„Драги Макгайр, няма съмнение, че са открили убежището ти. Току-що имахме нова несполука, часовниковият механизъм задействува тридесет часа преждевременно с обичайния печален резултат. Зиро съвсем се е отчаял. Всички сме се пръснали, та можах да намеря само надутото магаре, което ти носи настоящето писмо и парите. Много ще ми бъде приятно да те видя на нашето събрание. Искрено твоя,
Бляскавото око.“
Челънър беше потресен до дъното на душата. Чак сега разбра колко лесно, от страх да не се изложи като мъж, бе измамен от тази интригантка, и кипналият гняв се изля с почти еднаква сила и върху самия него, и върху жената, и върху Съмърсет, когото така лекомислено бе послушал, за да се впусне в тази авантюра. Същевременно го обзе силно, неудържимо любопитство и почувствува тръпки на страх. Поведението на човека с брадата, съдържанието на писмото и експлозията в ранната утрин пасваха като части на съмнителна и опасна игра. Несъмнено тук се криеше някакъв лош умисъл, злото, тайнствеността, терорът и лъжата бяха принципите и страстите на хората, между които бе започнал да се движи като сляпа марионетка, а от опит знаеше, че който започне като марионетка, често е обречен да стане жертва.
От дълбоките мисли, в които се бе унесъл с писмото в ръка, го изтръгна издрънчаването на звънеца. Той надникна през прозореца и можете да си представите ужаса и изумлението му, когато видя, струпан на стъпалата, в градината отпред и на уличния тротоар многоброен полицейски отряд! Моментално почувствува отново прилив на храброст и енергия. Бягство, и то бягство на всяка цена — беше единствената мисъл, която го владееше. Бързо и безшумно слезе отново по скърцащата стълба, беше вече в коридора, когато, повторно и още по-настойчиво иззвъняване на вратата събуди ехото в пустата къща; едва звънецът замря, и той вече бе прекрачил перваза на прозореца в приемната и се спускаше в градината. Палтото му се закачи за желязното сандъче със саксии за цветя, за миг увисна с краката и главата надолу, после се чу шум от скъсване на дреха, последван от няколко саксии и Челънър тупна на тревата. Звънецът зазвънтя пак, този път непрекъснато и гневно. Челънър въртеше отчаяно очи във всички посоки. Погледът му се спря на подвижната стълба, завтече се към нея и с всички сили, но безрезултатно се напъна да я вдигне от земята. Изведнъж тежестта, която така се противеше на всичките му усилия, започна да олеква в ръцете му, като живо същество стълбата се вдигна от земята, и когато Челънър отскочи назад с вик на почти суеверен ужас, видя, че целият този уред се издигаше стъпка по стъпка по предпазната стена. Същевременно над парапета се показаха смътно две глави и чу тихо изсвирване. Нещо в звука му напомни като ехо изсвирването на човека с брадата.
Дали бе намерил начин за бягство, подготвено предварително от същите мерзавци, на които бе станал куриер и играчка? И наистина ли това е път към спасение, или начало на по-нататъшни усложнения и гибел? Той не се спря да размишлява. Едва стълбата се изпъна с цялата си дължина и той скочи на стъпалата й, а после, хващайки се ту с едната, ту с другата ръка, ловък като маймуна, се закатери нагоре. Силни ръце го посрещнаха, прегърнаха и му помогнаха, вдигнаха го и отново го спуснаха на земята, и все още неуталожил тревожните тръпки, той се озова между двама грубовати на вид мъже в павирания заден двор на една от високите къщи, които увенчаваха върха на възвишението. Междувременно долу звукът на звънеца бе последван от енергично, още по-силно тропане.
— Измъкнахте ли се окончателно? — запита един от спътниците му и щом Челънър избъбри нещо в утвърдителен смисъл, срязаха въжето, вързано за най-горното стъпало, и бутнаха стълбата обратно в градината, където тя падна и се счупи с гръм и трясък. Падането й бе посрещнато със сподавени викове, защото цялата Ричард стрийт беше в кипеж, хора се трупаха по прозорците или се катереха по градинските стени. Същият човек, който преди малко бе заговорил на Челънър, го сграбчи за ръката и го прекара през избата на къщата чак до отсрещната страна на улицата и преди злополучният авантюрист да успее да се ориентира в обстановката, отвори се врата и го блъснаха в някакво ниско и тъмно помещение.